Кинезитерапевтът: Най-добрата поза е следващата, тялото мрази неподвижността, създадени сме да се движим – затова дори най-малкото помръдване е превенция
В трудовата медицина шофирането се счита за “перфектната буря” от негативни фактори за опорно-двигателния апарат. Въпреки че често мислим за строителите или миньорите като за най-застрашени, а когато се вземе предвид и ефектът от продължителното седене, първо се сещаме за хората “на бюро”, истината се оказва друга. Професионалните шофьори живеят с най-тежките последици от седенето по отношение на мускулите, ставите, скелета, професията им е най-неблагоприятан сред седящите професии като риск за опорно-двигателния апарат, съобщи кинезитерапевтът Златин Петков. Той се позовава на множество публикувани в научни издания проучвания.
Сред тях е изследване в North American Spine Society, което на базата на обобщени данни класира шофьорската професия като №1 с най-висок риск за гърба и шията. Човешкото тяло е създадено да се движи. Когато седим, натискът върху междупрешленните дискове в лумбалната област – така медицината нарича кръста, е с около 40-50% по-голям, отколкото в изправено положение. Какво прави обаче карането на кола, камион, рейс най-лоша дейност?
При шофиране тази поза е фиксирана – нямате възможност да смените позицията на таза или да се протегнете, което при други “седящи” дейности не е така.
Друг утежняващ фактор, който отличава шофьора от човека в офис, са вибрациите от двигателя и неравностите по пътя, които се предават директно през седалката към гръбначния стълб. Тези непрестанни трептения и сравнително леки, но резки удари карат мускулите около прешлените да се свиват и отпускат постоянно. Вибрациите нарушават храненето на дисковете на гръбнака, което ускорява тяхното износване и води до дискови хернии.
И без напомнянията на учените всеки се досеща, че влияе и специфичната постоянна позиция на краката и ръцете. Десният крак е непрекъснато под напрежение върху педала, което създава асиметрия в напрежението на таза и кръста. Държането на волана изисква характерно напрежение в трапецовидните мускули и шията. Това води до хронично главоболие и схващане в раменете.
Най-големият риск е за шофьорите, ангажирани в превоз на стоки. Критичен е моментът, в който след 4-5 часа слизат от кабината и започват да разтоварват стока. Подобно е положението и за кой да е шофиращ, когато трябва да сменя гума. Дисковете на гръбначния стълб са дехидратирани от седенето и вибрациите, мускулите са “заспали” и всяко рязко движение в този момент води до остри травми.
Невидимо и неочаквано за много хора към всичко това се нарежда и т.нар. ефект на твърдите мускули в резултат на стреса. Трафикът, крайните срокове, задръстванията и отговорността на пътя държат нервната система в напрежение. Стресът води до повишен мускулен тонус (твърди мускули), което допълнително притиска нервните окончания.
Мащабни епидемиологични изследвания показват, че професионалните шофьори страдат от дискови хернии в кръста значително по-често от хора със статични офисни професии именно заради добавения фактор на вибрацията и постоянното напрежение върху педалите. А микротравмите от вибрациите в крайните пластини на прешлените прекъсват храненето на дисковете и водят до тяхното износване.
Проучване от 2025 г. добавя към известните знания и обобщението, че над 33% от професионалните шофьори имат високи триглицериди, 28% са с наднормена кръвна захар, а поне 44% са заклети пушачи. Тази комбинация, съчетана със седенето, залага “експлозив” в основите на здравето. Мащабно изследване, публикувано в Lancet, сочи, че във всички случаи продължителното седене забавя метаболизма и променя начина, по който тялото преработва захарта и мазнините. Но при шофьорите този ефект е по-силен поради липсата на възможност за паузи като ставане за кафе или разтягане, каквито има в офиса.
При други големи изследователски сравнения медицината обяснява кратко, но образно и разбираемо за всеки човек защо шофьорската професия е невидимият “шампион” и се нарежда като най-рискова за опорно-двигателния апарат, измествайки наложената в обществото представа за водещото място на офисните дейности.
Науката го нарича феномен на резонансната честота. Гръбначният стълб има естествена честота на трептене. Проучвания доказват, че вибрациите на автомобила често съвпадат с нея. Това води до “механичен резонанс”, който буквално разтърсва дисковете между прешлените и ускорява тяхното напукване.
Човекът “на бюро” седи неподвижно, докато шофьорът хем е обездвижен, хем седи върху вибрираща платформа. Разбира се, това не прави по-малкото зло нещо добро или приемливо. Рисковете са почти толкова големи. Просто седящите професии в офиса са на второ място по риск след шофьорската.
Като цяло хората, които прекарват работния си ден седнали, са в 7 пъти по-висок риск от останалите за дискови хернии – най-често в областта на кръста и врата, и различни мускулни групи, които се скъсавят в резултат на неподвижността. При работата пред компютър например, когато главата е наведена напред под типичния за това ъгъл от 60 градуса, тежестта, която шийните прешлени трябва да носят, нараства от 5 кг до близо 27 кг. Това води до ранно износване на шийните прешлени и хронично напрежение в трапецовидните мускули. Изследванията сочат, че над 60% от офис служителите изпитват почти постоянно болки в тази област.
Как според кинезитерапевтите може да се намали водещият риск за хората от професиите на първо и второ място?
За шофьорите: на всяка почивка правете разтягане – единият крак напред, докато усетите опъване в предната част на таза на другия крак. Това буквално отключва блокирания кръст. Най-добре е почивките, макар и за 5 минути, да са поне на 1 час каране.
В офиса: използвайте техниката 20-8-2 – на всеки 20 минути седене 8 минути работа прав и 2 минути движение или просто разтягане като след събуждане.
И знаете ли, ако всичко друго премине без следа в паметта ви, запомнете цитата от Златин Петков: “Най-добрата поза е следващата. Тялото мрази неподвижността, създадени сме да се движим, дори най-малкото помръдване е превенция.”
