Учени са анализирали данни в продължение на близо 30 години, за да установят как китовете в Северния Атлантически океан се приспособяват към живот в условията на затоплящ се климат и засилена човешка дейност.
Повишаващите се температури и нарастващият натиск от страна на човека са довели до „внезапни промени“ в морските екосистеми, които силно засягат китовете, показва ново изследване, публикувано в списание Frontiers in Marine Science, цитирано от EuroNews.
Проучването разглежда влиянието на климатичните промени върху храненето на три вида китове – финвал, гърбат кит и малък ивичест кит в залива Сейнт Лорънс, който е ключова сезонна зона за хранене на много морски бозайници.
Анализът на 28-годишен период показва нарастващо „разпределяне на ресурсите“ между трите вида. Това е екологична стратегия, при която различни видове разделят храната и пространството, за да намалят конкуренцията помежду си и да могат да съществуват едновременно. С други думи – китовете стават все по-добри в „споделянето“.
Учените са събрали над 1000 кожни проби от китове в три периода – 1992–2000 г., 2001–2010 г. и 2011–2019 г. Те съвпадат с отчетливи промени в околната среда, включително по-високи температури и топене на ледовете.
Резултатите сочат, че хранителните ресурси в залива може да намаляват, но китовете вече са започнали да адаптират диетата си към наличната плячка.
„Силно подвижни видове като беззъбите китове могат да използват различни стратегии за намаляване на конкуренцията – например да променят времето или мястото на хранене или да избират различна плячка в една и съща зона“, обяснява водещият автор на изследването Шарлот Тесие-Ларивиер.
С времето всички изследвани видове са преминали към по-рибна диета. През 90-те години финвалите са се хранили основно с крил, но през 2000-те са започнали да консумират мойва, херинга и скумрия, а през последното десетилетие – пясъчна змиорка и северен крил.
Малките ивичести китове първоначално са разчитали предимно на пелагични риби, но по-късно все по-често са включвали и крил в менюто си. Гърбатите китове пък през целия период са се хранили основно с ограничен брой рибни видове, сред които мойва, херинга и скумрия.
Според учените тези промени вероятно отразяват намаляването на арктическия крил – ключов хранителен ресурс за много морски видове.
Адаптацията чрез промяна на храненето не е единственият „трик“, който китовете използват. Друго изследване на Университета в Сейнт Андрюс показва, че т.нар. „хранене с балонна мрежа“ е изиграло ключова роля за възстановяването на популациите на гърбатите китове в североизточната част на Тихия океан, където те дълго време са били застрашени от лов.
При този метод група китове издишват въздух под вода, създавайки кръгове от балони, които „улавят“ пасажите от дребни риби и ги концентрират, за да бъдат погълнати наведнъж.
„Това не е просто техника за хранене, а форма на споделено знание, която повишава устойчивостта на цялата популация“, подчертава водещият автор д-р Ейдин О’Махони.
Изследователите смятат, че тези открития подчертават нарастващата необходимост културата и поведението на животните да бъдат отчитани при управлението на морските екосистеми, особено на фона на засилващото се човешко въздействие върху океаните.
