Земята и съседните ѝ планети обикалят около Слънцето в относително една плоскост. Но какво се крие под тази плоскост и има ли нещо под Земята? На този въпрос отговаря планетарен учен.
Ако сте виждали илюстрации на Слънчевата система, може би сте забелязали, че всички планети обикалят около Слънцето в приблизително една и съща плоскост, движейки се в една и съща посока.
Но какво се намира над и под тази плоскост? И защо орбитите на планетите са подравнени така, че да образуват плоска палачинка, а не всяка да обикаля в напълно различна равнина? Планетарният учен Джеф Мерш от Университета на Тенеси, САЩ, отговаря на тези въпроси, информира Live Science.
Как се определя понятието „долу“ в космоса?
Понятието „долу“ може да се определи като областта под плоскостта на Слънчевата система, известна като еклиптика. Всички обекти в Слънчевата система се въртят около Слънцето, което е само една от приблизително 100 милиарда звезди в нашата галактика Млечен път.
Всяка от тези звезди и свързаните с тях планети обикаля около центъра на Млечния път. Точно както планетите в Слънчевата система не се движат по произволни орбити, звездите в Млечния път обикалят около центъра на галактиката близо до плоскост, наречена галактическа плоскост.
Тази равнина е ориентирана различно от еклиптиката на Слънчевата система. Всъщност ъгълът между двете равнини е около 60 градуса.
Млечният път е част от клъстер от галактики, известен като Местната група, и тези галактики са разположени предимно в различна плоскост, наречена супергалактическа плоскост. Тя е почти перпендикулярна на галактическата плоскост, като ъгълът между двете плоскости е около 84,5 градуса.
Начинът, по който тези обекти в космоса се движат по траектории, близки до една и съща плоскост, е свързан с начина, по който са се образували.
Слънчева мъглявина
Материалът, от който са се образували Слънцето и планетите на Слънчевата система, първоначално е бил огромен облак от газ и прах, наречен слънчева мъглявина.
Частиците в слънчевата мъглявина първоначално са се движили много бавно. Но с течение на времето взаимното привличане, което тези частици са изпитвали поради гравитацията, е довело до свиване на облака.
Наблюдавано е и много слабо общо въртене на слънчевата мъглявина, вероятно поради гравитационното привличане на преминаваща звезда. С свиването на облака това въртене се е увеличило.
С по-нататъшното свиване на облака, отделните частици са се приближавали една към друга и са се сблъсквали. Тези взаимодействия са карали отделни частици в орбити, силно наклонени спрямо общото въртене на облака, да преориентират орбитите си.
Например, ако частица, движеща се надолу в орбитална равнина, се е сблъскала с частица, движеща се нагоре в същата равнина, взаимодействието обикновено е компенсирало това вертикално движение и е преориентирало орбитите им в плоскостта.
В крайна сметка това, което някога е било аморфен облак от частици, се е изменило в дискообразна форма. Частиците в подобни орбити са започнали да се струпват, като в крайна сметка са образували Слънцето и всички планети, които го обикалят.
И така, какво има под планетата Земя в космоса?
Всъщност няма нищо особено в посоката, която определяме като „надолу“ спрямо Земята, освен факта, че не много обекти обикалят около Слънцето в тази посока.
Ако преминете достатъчно далеч в тази посока, евентуално ще откриете други звезди със собствени планетарни системи, обикалящи в съвсем различни плоскости. А ако преминете още по-далеч, може да срещнете други галактики със собствени плоскости на въртене.
Превод и редакция:
