Осредненият размер на данъчната ставка върху недвижимите имоти е 2,81 промила, като пред нас са Кюстендил, Плевен и Силистра. В първата шестица сме и по отношение на данък МПС.
В златната среда сме по отношение на патентния данък за търговия на дребно.
Регионалният профил обхваща различни категории с отношение към качеството на живот и темп на развитие, като най-зле Великотърновска област се представя именно в „Данъци и такси” и „Инвестиции”.
В разработката на института се посочва, че чуждестранните инвестиции продължават да растат, но все още са под средните за страната. „Незадоволително” е оценката, и за жалост напълно обективна, и по показателите демография, здравеопазване и околна среда.
Демографската криза се задълбочава, областта заедно с Габрово е с най-много обезлюдени села, естественият прираст продължава да е отрицателен, като расте броят на населението над 65-годишна възраст, чийто дял е 27,60%. Във Великотърновско прирастът е само механичен, броят на децата от 0 до 4 години намалява, като делът им е 3,80%.
Именно застаряването на населението е едно от най-големите предизвикателства пред пазара на труда.
По отношение на здравеопазването сме в златната среда, тъй като има 10 области, които са с по-ниска оценка. Но в нашата едва 14 на 100 души имат достъп до лекар специалист. Заетостта на леглата в многопрофилните болници е сравнително малка – 49% при 56% в страната, което означава, че най-вероятно жителите се лекуват в болниците на съседни области, като Плевен например.
Във Велико Търново се наблюдава и недостиг на аптеки. Коефициентът на детската смъртност е един от най-ниските в страната. Оценката за околната среда се базира на инсталираните ВЕИ мощности, които са сравнително малко. За сметка на това над 99% от битовите отпадъци се предават за третиране и рециклиране.
„Среднисти” сме по категориите „Икономическо развитие” наред с Шумен, Враца, Перник, Благоевград, Стара Загора, Ловеч, Ямбол, „Доходи и условия на живот”, „Администрация” и „Сигурност и правосъдие”.
За някои може да е изненадващо, но такава ни е оценката и за „Култура”, като се има предвид броят на посещенията в кина, театри, музеи, библиотеки. В челото сме след Габрово по посещение в музеи – 2275 на 1000 души.
Като цяло анализаторите смятат, че водим интензивен културен живот. Прозрачността на местната администрация е висока и нараства през последните години. Правораздаването е сравнително бързо, като 94 % от наказателните дела са свършили в тримесечен срок.
В икономическото си развитие съсредоточаваме водещите си производства в преработващата промишленост, но това не е достатъчно да догоним лидерите – столицата, Варна, Пловдив, Бургас и Габрово.
Което неминуемо води до по-нисък стандарт на живот и невисоки доходи на наетите, които не могат да догонят инфлацията и средните нива за страната. Над средното обаче е нивото на бедност.
Оценка „Добър” получаваме за инфраструктура, пазар на труда и социално развитие.
Ниското ниво на безработица със средногодишен коефициент 5,60%, сравнително голямата заетост на трудоспособното население между 20 и 64 години и висше образование на една трета от работещите са предпоставка за доброто ни представяне в категория „Пазар на труда”.
В доклада на ИПИ отчитат, че близо 40% от пътната настилка е в добро състояние, 62% от населението е с достъп до канализация, свързана с пречиствателна станция за отпадни води. Много висок е делът на домакинствата с достъп до интернет – 92,80%, което също влиза в категорията „Инфраструктура”.
Великотърновска област е сред лидерите в категория „Образование”, единствено там оценката ни е най-висока и е „Мн. добър”. Това е логично с оглед на университетите в старата столица и високия брой на студентите. Висок е делът и на записаните в детските градини и прогимназиалния етап на обучение.
Анализите по категории са обективни, но и самите жители на областта усещат къде имаме пропуски и сме догонващи. За да се развиваме и вървим напред, трябват инвестиции и силна икономика, която не се постига само с увеличаване броя на търговските обекти.
