Той е шофьор на линейка, отглежда магарета и иска да създаде екопътека, където децата безплатно да се докосват до природата и животните. Той е Трифон Георгиев от село Бутан.
Трифон, или Тити, както го наричат местните, e шофьор на линейка в Спешната помощ в Козлодуй. Любовта към животните обаче го води към ново начинание.
„Това е една моя нова идея за екопътека, която да бъде абсолютно безплатна за посетителите, но сред магарета и коне. Всеки, който дойде, може да се доближи до животинките, да ги пипа, да ги гали, защото все повече животните изчезват.
И хората не познават животните – бъркат магаре с кон, овца с коза. И така, това нещо го правя предимно за децата“ казва Трифон пред bTV.
Той е баща на три деца и очаква четвърто, а в отглеждането на животните помагат и най-близките му.
Покрай грижите за децата си открива и ползите от магарешкото мляко и започва да се занимава с производството му.
„Това не съм го открил аз, от векове назад хората са се лекували с магарешко мляко и великият Хипократ, дори и той е лекувал с магарешко мляко. Млякото е много ценна суровина, защото магаретата изчезнаха, няма вече магарета“, разказва Трифон.
„Преди във всяка една селска къща имаше магаре, сега вече няма магарета, изчезнаха, тук ги гледаме като атракция. Но докато съм жив, няма да изчезнат, ще ги пазя.
За мен магарето е много интелигентно животно и е божието животно, защото Исус Христос не напразно е влязъл в Йерусалим на магаре, а не на кон“, казва още той.
Десетки са магаретата и конете, пуснати свободно край реката в Бутан.
А във фермата на Трифон ни посрещат магаренца, родени едва преди ден.
„Обожавам да съм сред животните, аз не смятам, че имам един работен ден, защото и в Бърза помощ си обичам работата, помагаме на хората. Тук също това нещо го правя с любов и с желание, не го правя заради парите.
Защото ако го правим заради парите, ще се откажем. Не се изкарват много пари – едва, едва оцеляваме“, казва Трифон.
Едва 19-годишен той заминава да работи в Испания и прекарва там 18 години, работейки в заведения, в сферата на строителството и озеленяването. Но решава да се върне.
„Защото мястото ми е тук – камъкът си тежи на мястото и не знаех какво ще работя. За животновъдството бях убеден и реших да уча за парамедик, станах шофьор на линейката и си се кефя и на тая професия.
Децата са ми били винаги тук – държа да знаят първо български език и да са отгледани в България пък после да си ловят своя път“, споделя Трифон.
Той вече има и план за бъдещето – неговото и на семейството му.
„Няма да заминавам никъде, ще си бъда в България и никой не може да ме мръдне. Нищо, че изкарваме по-малко пари, чувствам се добре, щастлив.
Дано нещата се оправят за в бъдеще, щото много трудно се гледат три деца със заплата в Бърза помощ 1400 лева и да сме магаретари, нищо ни не е у ред, ама ще се справим, ние сме борбени хора“, казва Трифон.
А докато има хора като Трифон, ще има и такива, които да му помагат.
