Докато здравеопазването официално навлиза в ерата на дигитализацията, една от най-големите държавни болници в Южна България върви в обратната посока – с повече хартия, повече разходи и по-малко пациенти, пише Фокус.
Данните за финансовото състояние на УМБАЛ „Пловдив“ за периода първо–трето тримесечие на 2025 г.- повдигат сериозни въпроси за начина, по който се управлява лечебното заведение под ръководството на д-р Динчо Генев.
По-малко пациенти, по-малко приходи – но повече харчове
За по-малко от година пациентопотокът в болницата намалява с около 15% – приблизително 1000 пациенти по-малко. Това неминуемо води до спад в изпълнението на клинични пътеки и до директна загуба на приходи. Само между второто и третото тримесечие на 2025 г. намалението възлиза на около 580 хил. лв.
Логично би било при подобна тенденция разходите да бъдат оптимизирани. В УМБАЛ „Пловдив“ обаче се случва точно обратното.
Разходи без логика и без обяснение
Транспортните разходи на болницата нарастват с 45% спрямо първото тримесечие. И то при намаляващ брой пациенти. Това противоречи не само на здравия разум, но и на всякакви принципи на финансово управление.
Още по-фрапиращ е скокът при канцеларските материали – 78% увеличение през третото тримесечие спрямо второто. Всичко това се случва в момент, когато:
– се говори за електронни досиета и електронна отчетност;
– болниците би трябвало да намаляват хартиения документооборот;
– административните процеси уж се „дигитализират“.
Вместо това разходите за хартия, консумативи и канцеларски материали се увеличават в пъти. В дигитална ера болницата очевидно работи по аналогов модел, а това е висока цена за данъкоплатците.
Санкциите – редовен разход, не изключение
Около 100 хил. лв. санкции за всяко тримесечие от страна на РЗОК и други институции се превръщат в постоянна линия в бюджета. Това не е резултат от единична грешка, а от системно неспазване на правила и процедури.
Когато санкциите се трупат регулярно, проблемът не е в контролните органи, а в управлението. И въпросът вече не е „защо има санкции“, а защо никой не носи отговорност за тях.
Как се „изпаряват“ над 7,5 млн. лв. за девет месеца
Най-тревожната част от картината е финансовата. В края на първото тримесечие на 2025 г. наличните парични средства на УМБАЛ „Пловдив“ са 9,542 млн. лв. Към 30 септември те спадат до 1,988 млн. лв.
За по-малко от девет месеца са изразходвани над 75% от наличния ресурс – при намаляваща дейност. В същото време задълженията към доставчици и контрагенти достигат 1,824 млн. лв., което практически изравнява дълговете с наличните пари. Това вече не е „лошо управление“, а реален риск за нормалното функциониране на болницата.
Кой носи отговорност?
Всички тези данни са публично достъпни чрез официални институционални източници. Те не са слухове, а числа. И тези числа водят до един неизбежен въпрос:
Как е възможно в условия на дигитализация, намаляваща дейност и постоянни санкции, разходите – особено за канцеларски материали – да растат, а финансовият ресурс да се стопява с милиони?
Докато този въпрос остава без отговор, доверието в управлението на УМБАЛ „Пловдив“ и в контрола върху публичните средства неизбежно се разпада.
