Официалните власти в България продължават да излъчват непоклатим оптимизъм относно въвеждането на еврото, въпреки че собствените им данни разкриват тревожна тенденция на поскъпване и административен натиск върху най-уязвимите търговци. Докато председателят на Координационния център за еврото Владимир Иванов уверява, че „проблемите изчезват“, статистиката показва, че цената на живота расте с темпове, далеч надхвърлящи обещаното „минимално закръгляне“.
В опит да успокои населението, Владимир Иванов съобщи днес, че потребителската кошница е поскъпнала с „само“ 1.50 евро от началото на годината, достигайки стойност от 53 евро.
Макар сумата да звучи незначително, процентното изражение разкрива съвсем друга картина. Увеличение от 1.50 евро върху база от около 51.50 евро представлява инфлационен скок от близо 2.9% само за първите 20 дни на януари.
„Ако има закръгляне, то е под един процент,“ заяви Иванов, влизайки в директно противоречие с изнесените от него данни за поскъпването на основните храни (75 цента) и плодовете (80 цента). Ако този темп се запази, годишната инфлация рискува да достигне двуцифрени стойности, маскирана зад техническия термин „превалутиране“.
Докато банките и големите вериги докладват за гладък преход, малкият бизнес в периферията на страната започва да се огъва под тежестта на новите изисквания. Показателен е случаят в тополовградското село Мрамор, където въвеждането на новата валута е довело не до модернизация, а до ликвидация.
Единият от двата магазина в селото вече е затворил врати. Официалното обяснение на властите е удобно и пренебрежително – собственичката била „възрастна“ и не искала проблеми. „Тя вече не иска да работи. Заяви, че ѝ е трудно да работи с еврото,“ споделя местен жител.
Това не е изолиран казус на „пенсиониране“, а симптом на системно изключване. Административната тежест, изискваща работа с две каси, преизчисляване и нови софтуери, се оказва смъртоносна за микробизнеса с ниски обороти.
Резултатът е създаване на локални монополи – в Мрамор вече оперира само една фирма-доставчик, която според сигналите „вдига цените по своя преценка“ и отказва да приема евро, въпреки закона.
На фона на твърденията, че „няма сигнали за нарушения“, НАП разкри, че само за три седмици са издадени 48 наказателни постановления на обща стойност 125 000 евро. Това прави средна глоба от над 2600 евро (над 5000 лева) на обект – сума, способна да фалира всеки малък квартален магазин или фризьорски салон.
Властите цитират като „единичен случай“ фризьорски салон в Бургас, вдигнал цените с драстичните 291%, но масовите санкции подсказват, че хаосът е далеч по-широко разпространен, отколкото се признава официално.
Съвместните проверки на НАП, Агенцията по храните и КЗП продължават, превръщайки първия месец на еврото в месец на оцеляване за дребния търговец.
