Паштейш де ната, сардини и яхния от риба и морски дарове – кулинарните богатствана португалската столица съперничат навсички туристически забележителности
Oчарователен, цветен, топъл, с аромат на печени кестени и порто, със сладкия вкус на паштейш де ната и всевъзможни рибни деликатеси. И много слънце, дори и през декември. Това е Лисабон.
Град с невероятен дух и чар с неговите малки стръмни улички, кафенета и фадо барове и многобройни музиканти. Влиза ти под кожата, настанява се удобно в сърцето ти и колкото и време да прекараш в бродене из него, никога не е достатъчно.
Снимка: Лиляна Клисурова
А традиционната туристическа обиколка на известните забележителности задължително
трябва да се комбинира с кулинарен тур
Като се започне от сребристите сардини, превърнали се направо в символ на града (може да ги видите дори на магнити и всевъзможни сувенири, а магазините за консерви са направо като музеи), и се стигне до традиционните за региона риби като дорадо или бакаляро, приготвени по много разнообразни рецепти.
Но ако попаднете в ресторант, в който в менюто е включена “Калдейрада а Фрагейра”, е задължително да опитате. Това е
традиционна рибена яхния,
приготвена с няколко вида риба и морски дарове, с бяло вино и доматен сос – много ароматна и уникална на вкус. На мен ми я сервираха в купа от хляб, чийто вкус допълни този на яхнията.
“Калдейрада а Фрагейра”е задължително ястие в Лисабон – традиционна ароматна яхния, приготвена с няколко вида риба и морски дарове, ароматна и уникална на вкус.
Снимка: Лиляна Клисурова
В баровете, където се сервира вино или порто, пък се предлагат не един или два вида сирена, както и тапас/хапки с разнообразни вкусове. Това са места, които препоръчвам горещо, ако искате да излезете извън традиционните туристически рамки и
да не се ограничите само до музея на фадото
и най-рекламираните ресторанти (т.нар. капани за туристи). Защото много често именно в такива малки вино барове ще чуете на живо тази традиционна португалска музика.
На върха на „Алфама“ е замъка “Свети Георги”, от който се разкрива уникална гледка от птичи поглед към града и неговите керемидени покриви
Снимка: Лиляна Клисурова
Иначе из Лисабон може да се броди дълго. Баирите на “Алфама” – средновековния градски квартал, оставят без дъх. Не толкова от умора от катеренето по стръмните и вити улици, както и многобройните стълби. А заради красивите сгради, облицовани в характерните керамични плочки във всякакви цветове, които се редуват с олющените фасади на позапуснатите сгради. Както и с малките балкончета, отрупани с цветя или разноцветно пране, малките площадчета, симпатичните кафенета, магазинчетата с пъстра керамика…
На места из стръмния квартал “Алфама” са оформени тераси с гледка към залива на река Тахо, където под сянката на красиви дървета се събират млади хора – едни пеят и свирят, други продават по чаша вино или нещо по-силно.
Снимка: Лиляна Клисурова
Трябва обаче да внимавате, защото тесните улички са с
калдъръмени тротоари, които се пързалят ужасно,
ако е валяло дъжд или са затрупани с листа през есента. Много от туристите предпочитат да обикалят “Алфама” с трамвая, на колело или с традиционните рикши. Аз обаче избрах да скитам из уличките му пеша и без цел и посока. Така можех да спирам на оформените тераси с гледка към залива на река Тахо, където под сянката на красиви дървета цари страхотна атмосфера, тъй като се събират млади хора – едни пеят и свирят, други продават по чаша вино или нещо по-силно. Освен гордостта на португалците – виното, и портото, е задължително да опитате и багасейра – местен вид гроздова ракия.
Често туристи се разхождат по стръмните баири на лисабонските квартали с мото-рикши като тези на снимката или с колелета (на снимката долу).
Снимка: Лиляна Клисурова
Снимка: Лиляна Клисурова
Но да се върнем на разходката – все нагоре по баира се стига до върха на квартала и замъка “Свети Георги”, от който се разкрива уникална гледка от птичи поглед към града и неговите керемидени покриви. В продължение на 400 г. тук са се събирали управниците на Лисабон. Част от него е била унищожена от земетресението през 1755 г., но е възстановена в началото на миналия век. Днес крепостта е пълна с туристи, които след уморително катерене до нея често първо търсят прохлада под големите дървета на чаша кафе и красива гледка, преди да тръгнат на обиколка из вътрешността ѝ.
Снимка: Лиляна Клисурова
Снимка: Лиляна Клисурова
Разбира се, списъкът със задължителните места, които един турист трябва да посети, за Лисабон никак не е малък. Като един от емблематичните символи – кулата Белем, която е построена около 1500 година. От онези години датира и манастирът “Жеронимуш” с красивите му куполи, в който нощува Вашко да Гама, преди да отплава за Индия. Той е погребан в църквата там. А
в една от залите на манастира е снимана сцена от хитовия сериал “Домът на дракона”
Преди повече от 300 г. пък именно монаси от “Жеронимуш” създават рецептата за любимия десерт на Португалия паштейш де ната.
Кулата Белем е един от символите на Лисабон.
Снимка: Лиляна Клисурова
Манастирът “Жеронимуш” е една от знаковите забележителности в Лисабон в списъка за културно наследство на ЮНЕСКО.
Снимка: Лиляна Клисурова
Най-известният португалски десерт – паштейш де ната, представлява многопластова тестена хрупкава и лека кошничка, пълна с карамелено сладък яйчен крем.
Снимка: Лиляна Клисурова
Както повечето големи европейски градове, и Лисабон си има триумфална арка. А минавайки под нея, излизате на една от емблемите на града – Площада на търговията, на който през декември грее красива коледна елха.
Както повечето големи европейски градове, и Лисабон си има триумфална арка. А минавайки под нея, излизате на една от емблемите на града – Площада на търговията, на който през декември грее красива коледна елха.
Снимка: Лиляна Клисурова
При едно от предишните ми посещения на Лисабон се возих на фуникуляра “Глория”, но след като един от вагоните му дерайлира и загинаха хора, тази атракция не работи. Затворен сега беше и уникално красивият неоготически асансьор от ковано желязо “Санта Жуста”. С неговите 150 метра височина той не само свързва долните улици на квартала с горните, но има и площадка, от която се разкрива гледка отвисоко към замъка и централната част на града. Проектиран от студент на създателя на Айфеловата кула и е на повече от век. В миналото се е захранвал на пара, но днес е електрифициран.
Снимка: Лиляна Клисурова
Виното е една от гордостите на португалците, а в магазините често има обособени и кътове за дегустация.
Снимка: Лиляна Клисурова
Лисабон е град, който никога не спи и се “радва” на туристи през цялата година.
Снимка: Лиляна Клисурова
Трамваите в Лисабон не са просто транспортно средство, а са се превърнали в една от емблемите на града.
Снимка: Лиляна Клисурова
През есента и зимата Лисабон ухае на печени кестени, които всеки може да си купи във фунийка на улицата.
Снимка: Лиляна Клисурова
Паметникът на паметта в центъра на града е посветен на майсторите, които изработват традиционните португалски павета, а пред тях е изобразена каравела.
Снимка: Лиляна Клисурова
Снимка: Лиляна Клисурова
