Вижте какво е общото между Бразилия, една „папска фаворитка“ и бароковия шедьовър на Пиетро да Кортона
Рим има безброй дворци, но малцина крият толкова истории, интриги и изненади, колкото Палацо Памфили. Зад елегантната му фасада на площад „Навона“ днес се намира бразилското посолство, но преди векове тук са се решавали съдбите на папи, художници и една от най-противоречивите жени в историята на Рим.
През последните години един от най-ценните интериори на римския барок преживя внимателна и почти „детективска“ реставрация: големият салон на Палацо Памфили, украсен с монументалните фрески на Пиетро да Кортона. Работата по реставрацията не беше просто техническа. Експертите трябваше да премахнат вековни наслоявания от дим, прах и стари лакове, без да нарушат изключително динамичната живопис на художника. Постепенно сцените от митологичния разказ, изпълнени с летящи фигури, илюзия за безкрайно небе и театрална светлина, възвърнаха първоначалната си сила и цветове.
Днес салонът отново „диша“ както през XVII век: пространството се отваря нагоре, а зрителят остава въвлечен в един бароков спектакъл, замислен да впечатлява, да убеждава и да демонстрира власт.
Историята на Палацо Памфили започва около 1630 г., но истинският му разцвет идва, когато Джовани Батиста Памфили става папа Инокентий X. Дворецът трябвало да бъде не просто резиденция, а визуален символ на папската власт и престижа на фамилията, разположен на най-театралния градски площад на Рим – Пиаца Навона.
Тук архитектурата, живописта и градското пространство се сливат в едно. От прозорците се открива гледка към фонтана на Четирите реки на Бернини, а вътре – към свят, в който изкуството служи на политиката.
Невъзможно е да се разкаже историята на този дворец без Донна Олимпия Майдалкини, снаха на папа Инокентий X и една от най-влиятелните и най-обсъжданите жени на своето време. Римляните я наричали „Пимпача“, шепнели легенди за нейната алчност, интелигентност и безмилостен характер. Но зад клюките стои една реалност: Донна Олимпия е била ключова фигура в управлението на папската държава и активно е участвала в решенията за Палацо Памфили -от организацията на двора до художествените поръчки.
Според съвременниците й именно тя разбирала силата на изкуството като инструмент за власт. Неслучайно салонът на Пиетро да Кортона е толкова грандиозен. Той трябвало да внушава величие не само на папата, но и на неговия „невидим министър“.
След векове на промени, наследства и упадък дворецът намира нова роля през XX век. Бразилия го придобива и превръща в своя официална дипломатическа резиденция в Рим- необичаен, но символичен избор. Така Палацо Памфили се превръща в място, където бароковата история среща съвременната дипломация. Зад същите стени, където някога са се водили папски интриги, днес се организират културни събития, приеми и официални срещи. В неговите салони можем да видим и един кът със снимки, документиращи срещите с италианските държавници на бразилските президенти, в това число и на имащата български произход Дилма Русеф.
За многото български туристи, които обичат да се разхождат из Пиаца Навона, Палацо Памфили често остава „затворена мистерия“. Но именно това го прави толкова привлекателен -зад привидно строгата фасада се крият възстановени фрески, папски амбиции, женска власт и една неочаквана връзка с Южна Америка.
