Отиваме на избори с няколко неизвестни, тъй като в момента е в ход законодателна процедура за промяна на изборния кодекс по отношение на някои основни положения и тъй като в медиите се върти информация, която се коментира от всички, е възможно и държавният глава също да участва, така че неизвестните са както по отношение на правилата, така и по отношение на субектите и на датата“. Това каза пред БНР
Наталия Киселова, бивш председател на 51-ото Народно събрание, депутат от БСП-ОЛ, специалист по конституционно право и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“:
„Хронологията, така както я е предвидила Конституцията по отношение на стъпките след неуспешно приключилите три проучвателни мандата, е президентът да проведе консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидат за служебен министър-председател да назначи служебно правителство, като тук говорим за процедура, която не е обвързана със срок. Според мен е редно да се проведат консултации, разговори по-скоро с всеки един от кандидатите поотделно. След това разговор с парламентарните групи, които Конституцията нарича консултации. Вече след като има яснота за състава на служебното правителство, да бъде назначено правителството и да бъдат насрочени избори“.
В интервю за предаването „Неделя 150“ по програма „Хоризонт“ специалистът по конституционно право обясни какво предвижда Конституцията, ако президентът подаде оставка:
„Конституцията казва, че държавният глава, респективно вицепрезидентът, ако приемем, че има такова възможно развитие на нещата, дали едновременно, дали поотделно, това вече е въпрос на техни решения, Конституционният съд трябва самостоятелно по отношение на едната и на другата оставка, ако има такива, да се произнесе, като също няма срок и дотогава, докато няма решение на Конституционния съд по отношение на единия или другия, те изпълняват функциите си“.
По отношение на това какво да бъде гласуването – машинно или с бюлетини, бившият председател на 51-ото Народно събрание коментира:
„Нашето разбиране е, че може да бъде запазено така нареченото хибридно ползване на двете технологии на гласуване, като предложението за оптичните устройства, които сканират бюлетината, да бъде отложено неговото прилагане за 2027 година“.
