Като председател на 50-ото Народно събрание, имах възможността да изложа аргументите си и позицията ми е последователна и непроменена, а тя е непроменена, защото не са променени аргументите в подкрепа на тази позиция. Това каза председателят на Народното събрание
Рая Назарян в предаването „Неделя 150“ по БНР като коментар, че председателят на НС е първият, когото президентът би трябвало да попита дали би приел да бъде служебен премиер.
По думите на Назарян в чл. 99, ал 5 от Конституцията няма йерархическа подредба, но прави впечатление, че една от фигурите се различава от всички останали по един съществен признак и това е фигурата на председателя на НС – той е единственият, който е участник в политическия процес. Председателят на Народното събрание е народен представител като останалите 239 народни представители, които принадлежат към политически формации, каза още тя. Председателят е издигнат и принадлежи към конкретна политическа формация, която ще участва в изборите, а самият председател ще бъде кандидат за народен представител, включително може да бъде и водач на листата. В този смисъл, когато си участник и да оглавиш едно служебно правителство, чиято роля е съвсем различна, се губят гаранциите за безпристрастност към протичането на изборите, допълни тя.
По думите на
Рая Назарян изборът на служебен премиер трябва да бъде безпристрастен и максимално отдалечен от политическия процес. Ако съм служебен премиер и в същото време съм водач на листа от ГЕРБ, какво би било доверието в обществото, попита Назарян и допълни, че възстановяването на обществено-политическия диалог изисква възвръщане на доверие, а то се гради с гаранции и доказателства за честност и безпристрастност. С участието на ярка политическа фигура в изпълнителна власт, която има отношение към организирането на изборите, по никакъв начин не допринасяме за повишаване на доверието или на избирателната активност, добави Назарян.
Би било обществено безотговорно подобно съгласие в тази ситуация, в която е ясно, че трябва да бъдат възстановени и върнати към своята нормалност диалогът и доверието между обществото и политиците. Назарян обърна внимание на това, че когато една институция е толкова фрагментирана, каквато е Народното събрание – с девет парламентарни групи, и те предпоставят изключително силна конфронтация в него, има изключително ниско доверие.
Ако президентът
Румен Радев се появи на политическия терен, Назарян смята, че това би променило мисленето, плановете и настроението във всички партии, както и подхода в предизборните им кампании. Важно е да знаем какви са неговите посоки, визия за развитие на страната, хората около него, посланията му, идеологията му, това са важни неща, които към момента са обект на предположения, така че е трудно е да се говори, каза още тя. Винаги в конкурентна среда постигаме най-добрите си резултати и не съм притеснена за ГЕРБ и структурите му, каза Назарян в отговор на въпрос дали появата на
Румен Радев на политическия терен би била конкуренция или заплаха за ГЕРБ.
Кампанията, която ще водим, ще бъде много положителна, с много положителни послания и полезни цели, добави Назарян. Важно е каква е визията за България – да бъде модерна, привличаща инвестиции, с повишено доверие, подобряване на живота на хората, развиване на икономиката ни. По думите ѝ след предстоящите избори ГЕРБ ще има повече депутати ,отколкото са имали в последния парламент.
Назарян коментира и промените в Изборния кодекс, припомняйки, че те бяха заложени още в преговорите за съставяне на съвместно управление. В началото на 2025 г. имаше редица внесени законопроекти от различни парламентарни групи, бяха приети на първо гласуване, беше изработен общ законопроект по тези предложения. Въпросът е да бъде гарантирана свободната воля на гражданите. Техническите способи за гласуване са хартия, машина или смесено, но за всеки от тях има недостатъци и могат да се допускат злоумишлени деяния, допълни тя. Проблем за всеки от вариантите има. Това, което предлага от „Има такъв народ“, има предимства – ограничава се недействителният вот, ограничават се софтуерните манипулации, отпада говоренето и подозренията за купуване на цели секции, добави Назарян. Това са предимства, които всички целят и трябва да бъдат постигнати. Ние също търсим гаранция за честността на вота. Възможността за нова технология да бъде внедрена иска време, но това не означава, че не трябва да мислим и действаме в перспектива, допълни тя, цитирана от БТА.
Когато има внесени три законопроекта за преустановяване на съществуването ѝ, съдбата на този орган е ясна, коментира Назарян темата за комисията за противодействие на корупцията. Предстои законопроектите да бъдат разгледани в пленарна зала. Общото за тях е, че този орган повече няма да има разследващи функции.
Налагане на административен таван на цените на стоките ще доведе до изкривяване на пазара – стоките ще изчезнат, ще се появи дефицит или те ще бъдат заменени с други, с по-ниско качество, коментира Назарян предложението за таван на цените. По думите ѝ в действащото законодателство е разписано всичко, което обезпечава борбата със спекулата.
