Въпреки рязкото увеличаване на наетите работници от трети страни, недостигът на кадри в България продължава да се задълбочава.
Данни на Агенцията по заетостта показват, че през 2021 г. у нас са работили малко над 10 хиляди граждани от държави извън Европейския съюз, докато през 2024 г. броят им вече достига около 36 хиляди. Само за последната година над 50 хиляди чужденци са започнали работа в страната.
Парадоксът обаче остава – при нарастващ внос на труд, дефицитът на работна сила се увеличава с над 25%. Ако през 2022 г. бизнесът е имал нужда от около 205 хиляди души, то в края на 2024 г. незаетите работни места вече са 262 хиляди.
Според националната статистика България разполага с вътрешен резерв от над 1 милион икономически неактивни лица. Едва около 85 хиляди от тях обаче заявяват готовност да започнат работа, което поставя под съмнение възможността този ресурс реално да компенсира недостига.
Все повече работници пристигат от страни като Узбекистан, Филипините, Непал и Индия, като най-силно засегнати от кадровия глад остават секторите на туризма, строителството и услугите.
Един от тях е Амит Шиян – индийски гражданин, който вече три години работи като главен готвач в един от най-големите хотели в Слънчев бряг.
„Миналото лято дойдоха мои приятели от Индия, за да работят тук за пет месеца. Бяха около 50 души, а тази година очакваме над 60. Остават доволни и идват с целите си семейства, за да работят в България“, разказва той пред bTV.
Масовият внос не решава проблемите
Икономисти обаче предупреждават, че масовият внос на работна ръка не решава структурните проблеми на пазара на труда. Според Георги Вулджев става дума не за привличане на висококвалифицирани специалисти, а за запълване на дефицита с нискоквалифициран труд.
„Наблюдаваме заместване на местни млади и по-слабо образовани работници, особено в строителството и хотелиерството. Съществува сериозен риск България да се пристрасти към евтиния внос на труд и да се застопори модел, който не стимулира инвестиции в технологии, капитал и образование“, коментира Вулджев.
От бизнеса обаче оспорват твърденията, че чуждестранните работници са по-евтина алтернатива. Според председателя на Българската хотелска асоциация Веселин Данев, наемането на хора от трети страни често излиза дори по-скъпо.
„Законът ни задължава да поемаме разходи за самолетни билети, настаняване и издръжка. Много по-добре би било да наемем хора от вътрешността на страната, но този ресурс просто не е наличен“, обяснява Данев.
По думите му, работниците от трети страни заемат не само нискоквалифицирани, но и високоплатени позиции, а мотивацията им да работят в България е висока.
„При този недостиг на хора страната ни не може да се справи без интелигентна и добре управлявана миграционна политика“, категоричен е той.
