Зимна нощ, студ и сняг, а една семейна разходка бързо се превръща в комична словесна престрелка, която завършва с неочакван и много човешки обрат.
А ето и вица, който доказва, че понякога най-важното остава нечуто до самия край:
Зима. Студ. Сняг. Късно вечерта мъж и жена вървят по улицата, мъжът е пиян, жената го придържа докато залита, мъжа едва говори:
– Аз съм без…
– Да, да, ти си безпардонната свиня, за която се омъжих!
– Аз съм без…
– Да, да, ти си безметежната гад, която ме трови!
– Аз съм без…
– Да, да, ти си безумец, който ми изпива мозъка!
– Аз съм БЕЗ ОБУВКИ, МА!
