Днес милиони българи пътуват за Западна Европа, прекосявайки сръбската граница, но едва ли мнозина си спомнят за лятото на 1976 година, когато по същата тази линия между България и тогавашна Югославия се образува невиждана 60-километрова колона от автомобили.
Причината не е война, не е природно бедствие и не е политическа криза. Причината е далеч по-прозаична — евтиният бензин и евтините стоки в социалистическа България, които привличат хиляди югославски граждани като магнит.
По това време светът още усеща последиците от петролната криза, а цените на горивата в Югославия растат рязко. В България обаче държавата субсидира бензина, цигарите, алкохола и редица хранителни продукти.
Разликата в цените е толкова осезаема, че за мнозина югославяни пътуването до България се превръща в икономически изгодно начинание, въпреки чакането с часове и дни.
Колоните от автомобили се извиват десетки километри навътре в югославска територия. Граничните пунктове — най-вече Калотина – Градина и Гюешево — се задъхват.
Ситуацията излиза извън контрол и започва да застрашава вътрешния пазар в България. Гориво изтича към чужди резервоари, магазините в пограничните райони се изпразват, а черният пазар процъфтява.
Първоначално реакцията на българската власт е предпазлива. Увеличава се броят на граничарите и митничарите, въвеждат се временни режими за преминаване, а проблемът почти не намира място в официалните медии.
Но когато става ясно, че ситуацията не е „временна“, следват и по-твърди мерки.
Държавата въвежда строги ограничения — лимити за зареждане на гориво за автомобили с чуждестранна регистрация, количествени норми за износ на цигари, алкохол и основни хранителни продукти, а в определени периоди дори пълна забрана за зареждане на чужденци на български бензиностанции. Провеждат се и дипломатически разговори с югославските власти, целящи овладяване на потока.
Макар че България печели краткосрочно валута, щетите за плановата икономика се оказват по-големи от ползите. Дефицитът на горива и стоки за българските граждани става реален риск, а политическото неудобство — очевидно.
В крайна сметка 60-километровата опашка изчезва така внезапно, както се е появила. Случаят остава почти изтрит от официалната памет, но за онези, които са чакали с дни по пътищата, той остава ярък спомен от един парадоксален момент на социализма — момент, в който „затворена“ България се оказва неочакваният евтин бензинен оазис на Балканите.
Ерхан Алемдар, 24rodopi.com
