135% надценка от производството до щанда, установи анализ на цените на някои основни храни.
Това не е спекула. Анализът ни всъщност показва една картина на много големи структурни дефицити, които не са започнали днес. Това се дължи, ако щете, на погрешна приватизация, на стихийна либерализация в началото на прехода, която винаги води до стихийна концентрация. Най-много страда българският производител, който не получава достатъчна подкрепа от държавата. Няма държава в ЕС, която да не подкрепя производителите си, която да не се грижи за местното производство и да се е докарала до там като при нас, че хранителната сигурност да не е обезпечена. Ние не произвеждаме достатъчно храна. Това обясни зам-председателят на Комисията за защита на конкуренцията Радомир Чолаков пред Би Ти Ви.
По думите му хубавото българско месо, мляко вече ги няма или са в дефицит – произвеждат се в малки количества. „Оставяйки производителите на самотек, липсата на коопериране, отварянето на европейския паза поставя българските производители под силен натиск“, добави Чолаков.
„135% надценка отиват явно в търговеца, в посредниците по веригата. Тази надценка е от 2 компонента – търговската отсъпка, която производителят дават на търговаската верига и след това е надценката, която тя си слага. 135-те процента надценка спепциално за минералните води са засечени през лятото, когато потреблението е по-голямо“, обясни зам-председателят на КЗК. По думите му анализът за тази надценка тепърва ще бъде направен.
„В западните закони за защита на конкуренията навсякъде има едно изключение и то е за селскостопанския сектор – в него могат да уговарят сътрудничесто, макар да не могат да уговарят цени“, разказа Чолаков.
През периода, който анализират от КЗК, цените в търговските вериги не са скочили.
В петък, в представянето на секторния анализ, премиерът Желязков е разпоредил да се състави работна група, която по препоръките на КЗК да започне да предприема мерки.
„Нищо от това, което виждаме, не се дължи нито на това правителство, нито на предишните. Това е проблем, който започва още от 1990 г.“, добави още Чолаков.
