Навикът да се изтягате редовно в тази поза е свързан с повишени триглицериди, понижен добър холестерол, много мазнини около вътрешните органи, проблеми с вените
Още не всички са научили, че като враг на здравето седенето е “новото пушене”, а науката освети неподозирано по-голямо зло, което директно подрива работата на сърцето и кръвоносните съдове. Нареждането на всяка липса на активност в една група е твърде опростено, установяват финландски кардиолози. Те са доказали, че тялото ни реагира по коренно различен начин в зависимост от това дали седим изправени, дали сме се облегнали назад, изцяло сме се опънали на дивана, или просто стоим прави.
Учени от Института за изследвания на промоцията на здравето в Тампре, Финландия, са проследили над 4000 участници в проучване, за да разберат как различните форми на неподвижност влияят на сърцето и метаболизма. Изследването прави ясно разграничение между четири състояния: лежане, полулежане, седене и стоене прав. За безспристрастно отчитане на “мързелуването” и времето, прекарано в него, изследователите са оборудвали доброволците с прецизни акселерометри – сензори, чрез които се измерват движението и ускорението. Резултатите разкриват неподозирани нюанси в начина, по който тялото ни преработва мазнините и холестерола.
Най-сериозните рискове са свързани с времето, прекарано в хоризонтално положение през деня, към което се причислява и полуизлягането. Данните показват, че колкото повече време прекарваме в тези пози (извън съня), толкова по-висок е сърдечносъдовият риск.
Резултатите показват влошаване на базови фактори за сърдечносъдово здраве:
– При излягане и лежане във времето, което не е за спане, се понижават нивата на “добрия” холестерол – HDL, а стойностите на триглицеридите се покачват.
– Обиколката на талията – мярка, по която се съди за мазнините около вътрешните органи – се увеличава над нормата правопропорционално на времето, прекарано в полулегнало положение.
– Негативни ефекти се наблюдават дори при хора, които иначе са физически активни. Тоест тренировката във фитнеса, ходенето, другите спортове не могат напълно да компенсират щетите от пасивното излежаване през останалото време.
Оказва се, че седенето само по себе си не е абсолютен враг, стига да е накъсано във времето. Проучването открива, че хората, които седят на кратки интервали (под 30 минути), всъщност имат по-нисък сърдечносъдов риск и по-здравословен профил на холестерола. Изследователите наричат седенето транзитна зона. Когато е за кратко, то често е част от динамичен процес – ставане за вода, разходка до съседно бюро или кратка почивка между физически задачи. Тези малки прекъсвания държат метаболизма буден. Проблемът започва, когато седенето стане продължително. Премине ли се границата от 20-30 минути без ставане, започва натрупването на мазнини около органите (висцерално затлъстяване). Прекъсването на работата на около 25 мин, дори само за минута стоене прав, рестартира метаболитните процеси. Докато хоризонталните позиции винаги се свързват с по-лоши здравни показатели, стоенето прав е категоричният победител в изследването. Повече време, прекарано на крак – независимо дали е накъсано, или в по-дълги периоди – води до по-добри кръвни показатели на липидния профил и по-тънка талия. Изправената поза активира мускули, които в легнало положение остават напълно пасивни. Стоенето прав, докато разговаряте по телефона или чакате нещо, подобрява нивата на добрия холестерол независимо от това колко спортувате.
Все пак авторите правят важно уточнение. Професиите, изискващи единствено стоене на едно място, могат да увеличат риска от венозни проблеми. Съветът не е да стоим неподвижни като статуи, а да се стремим към динамика. Тялото ни е създадено да сменя позите си, но не и да прекарва деня в хоризонтално състояние.
Друг интересен момент е контекстът на неподвижността. Пасивното гледане на телевизия, често съпроводено с полулегнала поза и хапване, се свързва с най-лоши резултати за здравето. За разлика от него работата на компютър, където има по-голяма умствена ангажираност и по-изправена поза, показва по-малко вредни ефекти.
Проучването разкрива любопитни разлики в навиците на мъжете и жените, които пряко влияят на техния здравен профил. Въпреки че и без изследване отговорът кой колко се излежава през деня може да е лесен за повечето хора, учените дават точен отчет от уредите за движение, които доброволците са носели през цялото време.
Жените прекарват през нощта средно с 9 минути повече в сън или почивка в леглото спрямо мъжете. Но мъжете “наваксват” средно с по 34 минути повече в полулегнало положение и 5-6 мин повече в лежане по време на будните часове в сравнение с жените.
А за стоенето прав? Жените традиционно са по-активни в това отношение – те прекарват значително повече време на крак, без да се движат активно, докато мъжете са склонни по-често да избират седнала или легнала поза.
Разлика независимо от пола създава и възрастовата принадлежност.
Най-младата група (20–29 години) натрупва времето си в лежане чрез кратки епизоди, докато при хората над 60 г. се наблюдават много по-дълги и непрекъснати периоди на лежане и полулежане.
Изследователите откриват още, че начинът на прекарване на времето в неподвижност има почти математическа връзка с физическото състояние. По-високите нива на триглицериди и по-ниският HDL холестерол на участниците в проучването са пряко свързани с общото време, прекарано в лежане. Независимо от това колко интензивни тренировки прави човек през останалото време.
Средната обиколка на талията при участниците в проучването е 97,2 см за мъжете и 87,9 см за жените, което говори за увеличени коремни мазнини. За сравнение “безопасните” граници са съответно до 94 и до 80 сантиметра за хората от бялата раса.
А при доброволците, чиито сензори са отчитали продължително седене 8 и повече часа на ден, се установяват влошаване на микроциркулацията и притока на кръв в краката, а в резултат на това – натоварване на сърцето. То трябва да работи по-усилено, за да придвижва кръвта.
