Българското гайдарство вече е част от списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО – признание за традиция, вплетена векове наред в бита, празниците и обичаите ни.
Но зад това признание стоят и хората днес – онези, които съзнателно избират да продължат традицията. Един от тях е Младен Върбанов от карловското село Дъбене. Завършил архитектура в университета Гринуич и живял години наред в Лондон, той взема неочаквано решение – да се върне в България. Именно тук открива пътя към гайдата и занаятите, които изграждат българската идентичност.
Младен се връща след години на обучение и живот в Лондон – град с много възможности и ясна перспектива за професионално развитие.
“Имах силно желание да се включа в един от университетите там и да изучавам изкуството на архитектурата”, сподели той в ефира на NOVA.
Завръщане в България
Години по-късно, и с натрупан професионален опит, той взема друго решение – да се върне в България.
“Реших да се върна, защото смятам, че човек е щастлив там, където принадлежи. Аз съм българин и тук в България всичко ми е мило – и народа, и земята, и гората. Смятам, че тук ми е мястото”, каза Младен.
Това е решение, което е продиктувано от лична мотивация и желание животът му да бъде тук. И именно след завръщането идва и неочакваният избор – решава да се научи да свири на гайда.
“Беше много трудно, но с постоянство нещата се получават. Любовта към гайдата ми е от малък, винаги ми е харесвал звукът. Просто като по-малък съм имал други приоритети като образованието. Но сега, като имам време за нея, реших да започна”, обясни той.
Младен е първият от семейството си, който се занимава с това, но той обещава, че няма да е последният. Започва да търси не само звука, но и контекста – хората, уменията и занаятите, които стоят зад българската идентичност.
Чирак при майстор на носии
В Пловдив Младен чиракува при майстора на носии Иван Тонев-Гърбача в квартала на занаятите в Пловдив. Терзийството е занаят, който изисква търпение, внимание към детайла и време – качества, които трудно се учат бързо, а и малко хора вече се занимават с това.
“Известно време нямаше желаещи да ми бъдат чирак. Но в момента, освен Младен, имам още двама. Това беше занаят който в миналото беше застрашен от изчезване, но сега вече има лъч надежда”, каза Иван Тонев.
“Това са неща, които трябва да бъдат научени, предадени и запазени, защото са част от историята”, смята Младен.
“Свиренето на гайда е тясно свързано с народната носия. Все пак тя е втората кожа на човека, тя е белег за национална идентичност”, обясни Иван.
Младен е един успешен архитект, който все пак съветва младите хора да намират време и за удоволствията в живота, които ги карат да се чувстват значими.
“Най-важното нещо е да слушат сърцето и интуицията си и това да бъде водещо в живота им. Постоянството също не трябва да бъде пренебрегвано”, допълни той.
