В Паляра дей Марси, древно селце по склоновете на планината Джирифалко в италианския регион Абруцо, котките значително превъзхождат хората. Те се вият по тесните улички, влизат и излизат от домовете и се катерят по терасите с изглед към планините. Мъркането им е постоянно в тишината, настъпила с десетилетия на намаляване на населението, съобщава bTV, позовавайки се на Гардиън.
Но тази година там има възторжени празненства, които отбелязаха рядко явление: раждането на дете.
Лара Буси Трабуко е първото бебе, родено в Паляра дей Марси от почти 30 години, с което населението на селото достига приблизително 20 души.
Кръщенето ѝ в църквата срещу дома ѝ е посетено от цялата общност – включително котките – и толкова е ново да има бебешки плач в селото, че сега тя е основната туристическа атракция.
„Хора, които дори не знаеха, че Паляра дей Марси съществува, идват само защото са чували за Лара“, каза майка ѝ, Чинция Трабуко. „Само на девет месеца и тя вече е известна.“
Пристигането на Лара е символ на надежда, но и отрезвяващо напомняне за влошаващата се демографска криза в Италия.
През 2024 г. ражданията в страната достигнаха исторически минимум от 369 944, продължавайки 16-годишна негативна тенденция, според данни на Istat, националната статистическа агенция. Коефициентът на плодовитост също падна до рекордно ниско ниво, като средно 1,18 деца са родени от жени в детеродна възраст през 2024 г. – една от най-ниските в ЕС.
Причините за спада са безброй, от несигурността на работното място и огромната вълна от емиграция на младежи до недостатъчната подкрепа за работещите майки и, както в други страни, нарастването на мъжкото безплодие. Освен това, все по-голям брой хора просто избират да нямат деца.
Предварителните данни на Istat за първите седем месеца на 2025 г. сочат по-нататъшен спад, а от 20-те административни региона на Италия никъде това не е било по-остро, отколкото във вече слабо населеното Абруцо, където между януари и юли е регистриран спад от 10,2% в броя на ражданията в сравнение със същия период на 2024 г.
Паляра дей Марси е малък, но е емблематичен за негативния пейзаж в цялата страна, който е доминиран от застаряващо население и изпразване на училища, оказвайки натиск върху публичните финанси и представяйки обезсърчителни икономически и социални предизвикателства за лидерите на местно, регионално и национално ниво.
„Паляра дей Марси страда от драстично обезлюдяване, изострено от загубата на много възрастни хора, без никаква смяна на поколенията“, каза местният кмет Джузепина Пероци.
Пероци, която живее на няколко врати от бебето Лара, каза, че е благодарна на 42-годишната Трабуко и нейния партньор Паоло Буси, на 56 години, за това, че са създали семейство, и се надява, че това ще вдъхнови други да направят същото.
Тяхната ситуация е необичайна. Трабуко е учителка по музика, родена във Фраскати, близо до Рим, работила в италианската столица години наред, преди да реши да се премести в селото, където е роден дядо ѝ, защото винаги е искала да отгледа семейство далеч от хаоса на града. Преди няколко години тя се запознава с Буси, строителен работник от района.
Двойката се възползва от „бебешки бонус“ от 1000 евро след раждането на Лара, еднократно плащане за всяко дете, родено или осиновено от януари 2025 г. насам, въведено от крайнодясното правителство на Джорджия Мелони като част от обещанието да се справи с „демографската зима“ на Италия. Те получават и детски надбавки от около 370 евро на месец.
Но основната им борба е жонглирането между грижите за детето и работата. Италианската система за подкрепа на грижите за деца е хронично недостатъчна и администрацията на Мелони, въпреки че представя кризата с раждаемостта като битка за национално оцеляване, досега не е изпълнила обещанието си да увеличи броя на детските градини. Много жени, които забременеят, са принудени да напуснат работа и по-късно се затрудняват да се върнат.
Двойката се тревожи и за бъдещото образование на Лара. Последният път, когато Паляра дей Марси е имала учител – чийто дом е служил и като училище – е бил преди десетилетия.
В близкия Кастелафиуме има начално и предучилищно училище, но предвид затварянето на училища в цяла Италия поради спада на раждаемостта, остава да се види дали ще има достатъчно деца, за да се поддържа съоръжението в дългосрочен план.
Трабуко каза, че финансовите стимули не са достатъчни, за да се спре тенденцията. „Цялата система трябва да бъде променена“, добави тя. „Ние сме страна с високи данъци, но това не се изразява в добро качество на живот или добри социални услуги.“
На около час път с кола от Паляра дей Марси се намира Сулмона, някога процъфтяващ град, където ускореният темп на обезлюдяване през последното десетилетие довежда до битка за спасяване на родилното отделение от затваряне.
Отделението, което обслужва града и близките населени места, е посрещнало 120 бебета през 2024 г., доста под 500-те, необходими за поддържане на финансирането на родилните отделения. Ако то бъде затворено, бременните жени ще трябва да пътуват до Л’Акуила, регионалната столица, на около час път с кола, което представлява риск при спешни ситуации.
„Регионът е обширен и особено през зимата условията за пътуване могат да бъдат коварни“, каза Джанлука Ди Луиджи, гинеколог в болницата, който си спомня за родилка, която е заседнала в снежна буря в продължение на осем часа.
„Докато я закарахме в болницата, трябваше да направим спешно цезарово сечение. Това беше първото ѝ дете и тя беше травмирана от цялото преживяване.“
Онези, които се борят за запазването на отделението, твърдят, че цифрата от 500 раждания годишно, установена през 2010 г., вече не е реалистична. „
Тук никога не достигнахме магическите 500“, каза Берта Гамбина, акушерка, която работи в отделението от 39 години.
„Дори в най-добрите времена, средно имахме около 380 раждания годишно. Но ще направя всичко възможно, за да го запазя отворено – най-големият ми страх е да изоставя бременните жени.
Орнела Ла Чивита, градски съветник от лявоцентристката Демократическа партия, заяви, че финансовите стимули за насърчаване на раждаемостта са добре дошли.
„Но как може да се дават пари на жените, за да имат бебета, но да не се гарантира безопасно и сигурно място за раждане?“
