Тези дни отново се заговори за уникалното откритие на водолазите Емил Бачев и Стамен Царков в Мичуринския залив край Царево, където през юни те извадиха от морето огромна желязна щормова котва.
Още тогава стана ясно, че това е английска котва от XIX в. от типа „Паркър“ (Parker). Дължината ѝ е близо 5 м, разстоянието между върховете е 3 м, а теглото – близо 4 тона.
Археологът Атанас Орачев изказва през БНТ експертно мнение, че това е най-голямата корабна котва, откривана някога в Черно море. Според специалистите такава котва не се „губи“ случайно. Това е т.нар. „котва на последния шанс“ – пуска се еднократно, когато корабът е в беда, и обикновено няма възможност да се извади, защото плавателният съд не разполага с необходимото подемно устройство.
Според големината на котвата се смята, че корабът е бил с дължина повече от 60 м, а такива кораби са изключително редки в Черно море, което до Одринския мирен договор от 1829 г. практически е било затворено за западни кораби от Османската империя.
После обаче се наблюдава истински „бум“ на морската търговия, особено след разгрома на руснаци и турци от англо-френския флот през Кримската война от 1853-1856 г. Това се отнася особено за периода 1860-1880 г., когато българското крайбрежие става много важно за износа на жито и вълна, жизненоважни за английската икономика.
Именно към това време следва да се отнесе откритата котва, но въпросът е – кой е бил този кораб? Оказва се, че за това има данни и дори изображение, което бе открито през 80-те години на миналия век от ръководена от мен експедиция в несебърската църква „Св. Спас“. Става дума за две рисунки на гигантски четиримачтови кораби с опънати платна, като видимо размерите на силно издължените корпуси са 70-80 м.
Още при публикуването на тези рисунки в отделната ми книга за корабоплаването в Черно море бе заключено, че става дума за английски търговски кораби от типа „клипер“ или „уиндджамер“, акостирали еднократно на българското крайбрежие и вероятно пренасяли жито или вълна.
Откритата край Царево котва отговаря само на кораби от този тип. Нейните размери предполагат плавателният съд да е бил изключително голям за времето си. Например котвата на легендарния „Титаник“ е с подобни размери – 5.6 м.
Котвата на произведения през 1892 г. в Белфаст четиримачтов барк „Lauriston“ с дължина 88 м и тонаж 4750 тона е била с тегло именно 4 тона. А как са изглеждали тези кораби се вижда от запазени рисунки от епохата, например произведения в Глазгоу през 1875 г. четиримачтов „Каунти ъф Пийбълс“.
Този огромен четиримачтов „уиндджамер“ бил с железен корпус с дължина 81,2 м, ширина 11,8 м, газене 7,1 м и товарен капацитет от 1614 бруто тона.
Вероятно наистина, както предполагат откривателите, котвата е била хвърлена при буря, застигнала кораба по пътя му. Тук е важно да се отбележи, че плавателният съд от рисунката в църквата „Св. Спас“ е именно със спусната котва. Може би неизвестният рисувач е видял английския „уиндджамер“ по време на щорм, което му е направило силно впечатление и той го е изобразил върху стените на храма!
Материал на проф. Николай Овчаров, изготвен специално за „Труд“
