Апаратът „Вояджър 1“, изстрелян през септември 1977 г., продължава да е човешката машина, достигнала най-далече в необятния Космос. Неговото функционално дълголетие изненадва дори създателите му
“Вояджър 1” (Voyager 1), апаратът за далечни космически полети на НАСА, догодина може да се превърне в първия космически кораб, постигнал нов исторически рекорд. През ноември 2026 г. той ще бъде на един светлинен ден от Земята – най-далечната точка, до която създадена от човека машина е достигала някога. А с него дотам ще достигне и гласът на неподражаемата българска народна певица
Валя Балканска, чието изпълнение на “Излел е Делю хайдутин” е записано на Златната плоча с най-великите постижения на човечеството, с които то се надява да очарова извънземните, ако те случайно попаднат на него. Дискът със звуците и творческия гений на нашата цивилизация се рее в Космоса именно на борда на сондата с размери на малък автомобил.
Изстрелян на 5 септември 1977 г., “Вояджър 1” в момента изследва междузвездното пространство на 15,8 милиарда мили (около 25,4 млрд. километра) от Земята. Терминът светлинен
Един светлинен ден е еквивалентен на 16 млрд. мили (26 млрд. километра)
Ако екипът на “Вояджър” поиска от космическия кораб да изпълни някаква команда, след като достигне тази точка, ще му отнеме още един ден, за да отговори. “Ако кажа “Добро утро, “Вояджър 1” в 8 часа сутринта в понеделник, ще получа отговора в сряда сутринта, приблизително в 8 часа”, обяснява Дод.
“Вояджър 1” и неговият близнак “Вояджър 2” са единствените космически кораби, които работят отвъд хелиосферата – слънчевия балон от магнитни полета и частици, който се простира далеч отвъд орбитата на Плутон. След десетилетия в Космоса и двата апарата трябваше да изключат няколко инструмента, но използват останалите, за да изучават тази неизследвана територия и да предоставят данни, които биха могли да са от ключово значение за бъдещи космически мисии.
Има много предизвикателства, свързани с поддържането на комуникация с такива далечни апарати, но екипът на мисията предприема необходимото, за да гарантира, че двете сонди ще достигнат 50-годишнината си през 2027 г.
“Вояджър 1” бе изстрелян втори поред (около 3 седмици след “Вояджър 2”), но мина първи покрай Юпитер, изпрати данни за атмосферата, магнитосферата и вулканичната активност на планетата гигант. Първи направи и близки снимки на луните му Йо, Европа, Ганимед и Калисто, а също и Амалтея. Прелетя и покрай Сатурн и изследва неговата луна Титан – единствената с атмосфера. След това продължи да се отдалечава – и така цели 48 години досега. През август 2012 г. апаратът напусна Слънчевата система и навлезе в междузвездното пространство.
Изображения на Юпитер, които са изпратени от “Вояджър 1” в началото на неговата космическа одисея.
СНИМКА: Ройтерс
През февруари 1990 г. той направи една от най-емблематичните снимки в историята на космическите полети. Тогава сондата се обърна обратно към Земята и засне изображение на родната си планета от разстояние 6 млрд. километра. Снимката показва Земята като малка бледа синя точка, окачена на слънчев лъч.
“Вояджър 1” се отдалечава от Земята по същата траектория и със същата скорост – 38 000 мили (61 000 км) в час – от прелитането си покрай Сатурн през ноември 1980 г. Благодарение на данните за местоположението на Земята спрямо космическия апарат, скоростта и траекторията му, инженерите са в състояние да изчислят колко време е необходимо на сигнала да достигне сондата.
Не се очаква “Вояджър 2” да достигне един светлинен ден от Земята до ноември 2035 г. и дори най-амбициозните оценки предполагат, че този космически кораб няма как да продължи да работи дотогава. Но и двата апарата ветерани вече поднесоха достатъчно изненади на екипа, който ги управлява. Никой, дори създателите им, не е очаквал, че те ще са функционални досега, макар голяма част от източника на енергия, който ги захранва, вече да е изчерпан.
И двата космически апарата се захранват от по три радиоизотопни термоелектрически генератора – устройства, които преобразуват топлината, отделена от радиоактивния разпад на плутоний, в електричество. Оборудвани са с по 10 научни инструмента, включително система за изображения с две камери, множество спектрометри, магнитометър и оборудване, което открива нискоенергийни заредени частици и високоенергийни космически лъчи.
Поддържането им обаче не е лесен процес. Сондите изпращат данни обратно с много ниска скорост от 160 бита в секунда или скорост за пренос на данни при бавни интернет връзки. Ниската скорост означава, че Сузи Дод и нейният екип получават оскъдна информация за състоянието на всеки космически кораб и ако има проблем, те не са в състояние да реагират бързо. И двата вояджъра обаче са проектирани с голяма автономност на борда, така че
да могат да се спасят, ако нещата се объркат на милиарди мили от Земята
“Ако нещо се обърка, те могат да се поставят в безопасно състояние, за да изчакат, докато можем да се свържем с тях и да разберем какъв е проблемът и да го разрешим”, посочват от екипа.
В продължение на години специалистите от НАСА са вземали трудни решения, за да гарантират, че сондите ще работят възможно най-дълго. Това означава изключване на някои инженерни системи и инструменти, за да се пести енергия и да се гарантира, че апаратите остават достатъчно топли, за да функционират. За да могат вояджърите да продължат да комуникират със Земята, антените им също трябва да бъдат насочени към нашата планета. Ако горивните тръби замръзнат на някоя от сондите, това ще накара антените да се насочат другаде, “ще загубим мисията, защото вече няма да можем да получаваме сигнал”, разкриват от НАСА.
Преди 50-годишнината си през 2027 г. и двата космически кораба вероятно ще се нуждаят от изключване на допълнителни инструменти и системи. Екипът се надява да поддържа работеща подсистемата за космически лъчи на “Вояджър 2”, както и подсистемите за магнитометър и плазмени вълни на двата космически кораба. Инструментите биха позволили на двете сонди да функционират по същество като метеорологични спътници в междузвездното пространство, усещайки средата, през която пътуват. Учените се интересуват от това как магнитното поле на слънцето се променя и взаимодейства в хелиопаузата – границата на хелиосферата, където горещият слънчев вятър, струящ от слънцето, се среща със студеното междузвездно пространство.
Екипът е убеден, че
поне един от космическите кораби може да продължи да работи още две до пет години
“Процесът на осигуряване на устойчивост на безпрецедентните мисии обаче става все по-труден с всяка изминала година”, посочват хората, които се грижат за здравето на почти половинвековните апарати.
“Вояджър” има забележителен екип зад себе си, включително пенсионери от НАСА на 80 години, които консултират по специфични подсистеми, и членове на екипа, толкова млади, че дори родителите им не са били родени, когато сондите са излетели. “Този вид междугенерационно усилие по “Вояджър” е наистина забележително – казва Дод. – Обичам тези космически кораби. Те са нашите посланици в далечния Космос.”
От 13 г. „Вояджър 1“ се намира в междузвездното пространство извън слънчевата система. На него е и
изпълнение на Валя Балканска. СНИМКА: Ройтерс
През лятото на настоящата година на 92 г. почина един от хората, които имаха водеща роля в мисията “Вояджър – инженерът и визионер Джон Р. Касани. Впрочем той е първият, който си представя как да прикачи послание, представляващо човечеството, към всяка извънземна цивилизация – Златната плоча, която през ноември догодина ще пренесе гласа на
Валя Балканска на един светлинен ден от нашата планета.
