Проектобюджетът за 2026 г. крие сериозен риск от по-висока инфлация и не предлага никакви реформи, а проблемът идва основно от разходната част. Около това мнение се обединиха водещи икономисти и финансисти.
„Не виждаме реформи“, заяви категорично пред Нова тв бившият социален министър Христина Христова.
Според нея, макар да има известни усилия в приходната част, проблемът идва от разходите. Тя също така видя условия за затрудняване на правенето на бизнес в страната. „След 4 години политическа нестабилност вече берем плодовете на популистки и неправилни решения”, коментира Христова.
Икономистът Никола Филипов също алармира за негативните тенденции. „Надявах се част от разходите да бъдат замразени, но виждаме точно обратното. Макар минималната работна заплата да се увеличава с 15 евро по-малко от очакваното, бизнесът е изправен пред абсурдната ситуация да се бори с публичния сектор“, заяви той.
Финансистът Левон Хампарцумян беше лаконичен, като прехвърли топката към управляващите. Според него е „работа на изготвилите бюджета да обяснят каква е целта му и защо параметрите му са такива, каквито са заложени“.
Експертите бяха единодушни по два ключови въпроса.
Първо, те подчертаха, че заложените по-високи вноски за пенсия не означават по-високи пенсии в бъдеще. Това е ясен знак, че „пенсионната система се задъхва“.
Второ, икономистите се обединиха около категоричното мнение, че продължаващото вдигане на заплати, особено в публичния сектор, неминуемо ще доведе до повишаване на инфлацията в страната.

