155 хиляди декара – толкова е изгорялата площ от горски пожари в България от началото на годината, отчита Министерството на земеделието.
Макар че цифрата е с около 20 хиляди декара по-малка от миналогодишната, 2025 г. отново бележи тревожна тенденция – суша, високи температури и човешка небрежност доведоха до унищожителни последици.
Най-сериозно пострадала е Благоевградска област, където стихията обхвана рекордни територии.
Рекордният пожар в Пирин
„Тази година отбелязахме своеобразен рекорд по запалвания“, заяви инж. Петко Ангелов, началник сектор „Опазване на горските територии“ към Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП).
Най-мащабният пожар е бил в Западен Пирин – над селата Илинденци и Плоски. Пламъците са изпепелили общо 42 хиляди декара, от които 37 хиляди са горска територия. „Върхово изгорялата площ е около 18 хиляди декара – рекорд за Югозапада“, допълни Ангелов.
90% от пожарите – по човешка вина
Според данни на Изпълнителната агенция по горите, 9 от всеки 10 пожара това лято са резултат от човешка дейност – най-често небрежно боравене с открит огън, а в някои случаи и умишлено запалване.
Жителите на засегнатите села все още не могат да забравят страха и напрежението от онези дни.
„Положението беше страшно, хората бяха изплашени доста“, спомня си Цветан Георгиев от село Плоски.
Кметът на Илинденци, Бойко Ибришимов, добавя: „Постоянно сме под напрежение. Гората изгоря, сега трябва да започне залесяване.“
Възстановяването ще отнеме десетилетия
Преди залесяването предстои разчистване и инвентаризация на пострадалите терени.
„Следва изсичане на растителността, която не може да се възстанови. Дърветата с шанс за оцеляване се оставят, а където няма живи – се преминава към изкуствено възстановяване“, обяснява инж. Вера Станишева, началник отдел „Възобновяване на горите“ към ЮЗДП.
Тя подчертава, че възстановяването ще е дълъг процес: „Повечето изгорели гори са на възраст 50–60 години. Толкова време ще е нужно, за да се възстановят – ако, разбира се, няма нови пожари.“
Горските експерти са единодушни – климатичните промени и човешката небрежност превръщат всяко лято в потенциална заплаха. А загубените гори днес ще се върнат едва за поколенията след нас.
