|
Визитка
♦ Проф. д-р Юлия Петрова, д.м., е преподавател в Катедра по неврология на Медицински факултет и началник на Отделението за диагностика и лечение на остри мозъчни инсулти и вестибуларни нарушения в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“. Проф. Петрова е била ръководител на Катедрата по неврология от 2020 г. до 2024 г. и дългогодишен отговорник по учебната дейност на катедрата. Тя е член на Факултетния съвет на МФ на МУ-София от 2020 г. Има над 180 публикации, 4 монографии (две на английски език), участва в написването на учебници за студенти и специализанти по неврология. Дългогодишен председател е на две изпитни комисии по невросонология и автономна нервна система, член на изпитните комисии за ВСД – ЕМГ, транскраниална магнитна стимулация, ботулинов токсин. Член е на Комисия за държавен изпит по неврология, УС на Българското дружество по неврология, на експертния съвет на Българската асоциация по ултразвук в медицината, на Асоциацията за клинична ЕМГ и предизвикани потенциали, на борда на Българската асоциация по сексуална медицина, на Националната етична комисия за клинични изпитвания към Министерството на здравеопазването. |
– Проф. Петрова, какво означава лозунгът „Всяка минута е важна“ в медицинската практика – кои са критичните прозорци от време за спасяване на живот и ограничаване на инвалидизацията при инсулт?
– Минутата, в която може да се помогне на човек е важна за всяко спешно състояние! Инсултът е спешно състояние. Исхемичните инсулти са по-често от хеморагичните при хората. И, при правилното им лечение, човек може напълно да се възстанови. Мозъкът има нужда от кислород и глюкоза, а те се доставят от кръвта. Когато има причина тя да не ги достави, се нарушава остро мозъчното кръвообращение в определена зона на мозъка, по различни причини.
Колкото по-рано човек стигне до болница, в която могат да осъществят съвременното му лечение (ако няма противопоказния за това), то терапията може да започне веднага. Резултатите, в големият процент от случаите, показват, че пациентите са напълно възстановени и могат да се върнат към работа и личен живот. Инвалидизацията зависи, разбира се, от ранното начало на лечението на исхемичния инсулт, но и от тежестта му, както и от наличието на по-тежки придружаващи заболявания.
– Какъв е най-честият „пропуск“ у нас – хората не разпознават симптомите или системата не реагира достатъчно бързо?
– И в двете посоки има пропуски, но зависи дали това са хора, живеещи в големи градове или в по-малки такива, а най-вече в отдалечените селски райони. При последните шанс имат само хората с лични автомобили или ако има такива, готови да помогнат.
– Кои са първите три признака, които всеки човек в България трябва да знае и веднага да реагира при тях?
– Само три признака, не винаги са показателни, защото зависи в коя съдова зона на мозъка се е случил инсултът. Често се цитира тестът FAST (face, arms, speech, time). Създаден е от първите букви на думите: лице, ръка, говор, и много важният фактор – време. Едновременно това означава и бърз, здрав! Казано накратко, ако бързо се действа, човек ще бъде здрав! Идеята на този тест е освен хора наоколо, то и пациентът да може да си помогне, като усети или го видят, че при усмихване има увисване, при изпънати напред две ръце се появява слабост и отпускане надолу на едната ръка, а при повтаряне на прости думи – затруднение или неясен говор. Освен тези прояви е важно появата на изтръпване и едновременно появила се слабост на ръка и крак (независимо леви или десни), замъглено виждане, невъзможен говор и др.
– Колко време реално минава от появата на симптоми до постъпването в специализирана клиника у нас – и колко от този път можем да съкратим?
– Отново е различно, в зависимост от мястото, където живее човек. Тромболиза би могла да се извършва в болница, където има лекари със специалност, апаратура, ниво на компетентност и опит. Поставянето на диагнозата инсулт, понякога крие трудности. Разбира се, много важна е организацията в болницата – да станат бързо изследванията на кръвта, скенер и да се започне лечението при правилно поставена диагноза. Винаги са необходими добре снета анамнеза, преглед, кръвни изследвания, КТ. Общо може да се обобщи – т.н. „време от врата до врата” (често се казва до игла, т.е., започване на лечението) да е възможно минимално. Като стандарт се приема 1 час, но има и много места, където борбата за това време води до прекрасни резултати в лечението на инсултите, като се съкращава.
– Често говорим за лечение, но какво не достига в профилактиката у нас, за да предотвратим изобщо появата на инсулт?
– Профилактиката в пълен обем (първична и вторична) е важна, за да предотврати нова поява на инсулт. У нас недостигът в профилактиката е възможността за добър контрол на една част от известните рисковите фактори. Към тях трябва да добавим и по малко познати рискови фактори, които напоследък се проявяват все повече: увеличеният прием на протеини извън храната (често с неизяснен произход,) особено при хора, занимаващи се със спорт или фитнес, липсата на контрол върху контрацепцията, самоназначаването на таблетки при повишено кръвно налягане, прием на някои наркотични вещества, алкохол и др. В България се наблюдава по-голяма употреба на сол, както и наличието й в по-високи количества в някои хранителни продукти, което може да доведе до не повлияването от медикаменти при лечение на кръвното налягане, а то е основен рисков фактор за исхемичен инсулт.
– Кои групи от населението в България са най-уязвими и често остават „невидими“ за системата?
– В това напрегнато всекидневие има хора, които знаят, че имат проблем, но не отделят време за себе си, както и хората от улицата – безработни, бедни, самотни и често отчаяни!
– Какви съвременни методи за диагностика и лечение на инсулта вече са достъпни в България, и кои очаквате тепърва да навлязат в практиката?
– За лечението на исхемичния инсулт е утвърдена тромболизата до 4.5 часа от началото на инсулта и ако не се повлияе инсулта – и/или тромбектомия ( до 6 час). Правят се изследвания в международен аспект да се увеличи времето над 4.5 часа за лечение на болните с тромболиза и/или тромбектомия. Например, ако пациентът е диагностициран по-късно, поради ясно непроявени симптоми или самият той не се е обърнал към лекар навреме. Но засега тези проучвания са в начален етап.
– Колко български болници реално могат да предложат лечение на инсулт по международните стандарти? Равномерно разпределено и достъпно ли е това в различните региони?
– Това няма как да е постоянна бройка, за да се цитира, тъй като се увелича броят на болниците, най-вече в София. Болниците не са неравномерно разпределени, т.е., не са достъпни по еднакъв начин в отделните райони. Самото последно натрупване на брой болници в столицата увеличава проблемите на много от болните – пътуване, придружаване от близки, финанси и др.
Би трябвало всяка болница с ниво на компетентност на неврологичното отделение да извършва лечение, защото губенето на време с транспорта намалява времето на реалното лечение. Хубаво е, че повече завършващи лекари остават тук, но трябва да знаят, че например в Швейцария, Германия, Дания и др. има една година след завършването, която е нещо като разпределение. Завършилите лекари работят или в по-малки болници, или ако са по-големи, това са отделения, които са натоварени. След това кандидатстват за специализация, и ако ги одобрят, чак тога започват да практикуват.
– Ако човек от малко населено място получи инсулт, какви са шансовете му в сравнение с пациент от София или друг голям град?
– Ако е в отдалечено село, те са много, много малки, а през зимата невъзможни, поради отдалеченост, рядък до липсващ транспорт. У нас сега се развива въздушният спешен транспорт и по обясними причини, в повечето случаи е свързан с пътни инциденти. В тези отдалечени малки места липсва нещо толкова елементарно, но даващо важна начална информация за болния – апаратите за измерване на кръвното налягане. В тези места живеят по-възрастни хора, както и по-бедни или по-болни и много често няма нито един апарат за кръвно налягане.
– Къде в системата се губят най-много минути – в разпознаването от близките, в линейката, в приемния кабинет или в липсата на оборудвана зала?
– На всички изброени места, защото както знаем у нас (а и в други държави – САЩ, Италия, Испания и др.) се обособяват много големи градове, по-малък брой – средни и малки селища, с малко жители. За разлика от други държави, транспортирането на тежко болни по въздух у нас сега започва да се развива. А в София и най-големите градове проблемът идва от „тапите” в градовете и намаленият брой работещи в Бърза помощ. Затова, използвайки теста, който споменах по горе при съмнение за инсулт, веднага трябва се тръгне с възможен друг транспорт към болница.
– Има ли у нас достатъчно обучени специалисти – не само лекари, но и медицински сестри, рехабилитатори, психолози, за комплексната грижа след инсулт?
– Има обучени специалисти, но и изразен дефицит на медицинските сестри у нас, в малка степен по света, като в държавните болници у нас той е най-изявен. Медицинските сестри са основно свързващо звено в медицината и недостигът им се проявява. У нас има отлични рехабилитатори, но са необходими действителни болници след активното лечение, където те да помагат. Но, рехабилитаторите все по-трудно остават на работа в болниците. Въпросът за психолозите, ангажирани с този проблем, не е голям, въпреки че като общ брой има много специалисти. В много държави има психолози в болничните отделения, в които има тежки заболявания, с възможна инвалидизация.
– Какво би трябвало да се промени в организацията на здравната система, за да можем да кажем, че България не изостава в лечението на инсулта?
– Тя не изостава, защото следва съвременните насоки на лечение в света и ги прилага. Много български пациенти са живи и здрави след инсулт, благодарение на съвременното лечение. Голяма част от българските лекари участват в научни прояви по тези проблеми и се представят на високо научно ниво. Може би, по различни причини, включително, икономически, приоритет и др., водят до определени дисорганизационни ситуации, за които говорихме по-горе, а това в отделни случаи води до проблеми в лечението.
Милена ВАСИЛЕВА
