Чували ли сте за Кацушика Хокусай? Ако не сте изтънчен ценител на изкуството, това име може и да не ви говори много.
Но едва ли има някой, който да не е виждал в ежедневието си едно от най-известните му произведения – „Голямата вълна край Канагава“. И макар и правилното название на картината да е малко популярно, то сюжетът ѝ не може да бъде сбъркан.
Огромна вълна се извисява заплашително, готова да погълне три малки рибарски лодки. Короната ѝ от бяла пяна прилича на свирепи животински лапи, протегнати към беззащитните гребци. Това е епична сцена на човешко безсилие пред мощта на природата — а в далечината, почти миниатюрна, се издига планината Фуджи.
Но да се върнем на Хокусай и пътят, който той извървява, за да стигне до момента, в който създава картината (когато е на около 70-годишна възраст), и защо и дори и тогава вярва, че истинският си талант ще постигне чак след като навърши 100 години.
Ако сте от любопитните, вероятно ще прочетете в уикипедия какво пише за Хокусай. Но дали ще е достатъчно? Едва ли!
За да надникнем по-дълбоко в какво се крие зад „Кацушика Хокусай“, нека се отправим на едно по-различно пътешествие. Екскурзовод в него ще ни е японската артистична група ORIENTARHYTHM.
Кои са ORIENTARHYTHM и защо те разказват за живота на Хокусай?
ORIENTARHYTHM е световно призната група, известна с уникалния си стил Projection Live – иновативна сценична форма, която синхронизира живо танцово изпълнение с високотехнологични визуални проекции. Този новаторски подход е представян на сцени в 48 страни и е излъчван по телевизията в 22 държави, превръщайки групата в посланик на японската култура по света.
А едно от най-значимите представления на групата е посветено именно на големия японски художник – „Животът на Хокусай“.
Българската публика също имаше възможността да се наслади на таланта на групата, а и да разбере как тя е била сформирана и какви прилики има между Кацуми Сакакура, който изпълнява ролята на Хокусай, и художника. Групата изнесе лекция и самото представление като част от програмата на 36-тите дни на японската култура в България.
ORIENTARHYTHM е сформирана преди 26 години от Кацуми Сакакура. Негови партньорки са Ейко и Мами, които в представлението „Животът на Хокусай“ играят майката и дъщерята на художника.
Интересен факт: Когато трионът достига до Япония, той претърпява своята трансформация. За да могат майсторите да изрязват по-тънки дървени ленти, необходими за създаването на специфични сглобки — устойчиви на земетресения и по-надеждни от лепилото или нитовете — японците променят конструкцията му. Японските триони режат при дърпане, а не при бутане, както е при западните. Зъбците на острието също са разположени в противоположна посока.
Кацуми Сакакура започва да тренира карате, когато е едва 5 годишен, по-късно в студентските си години се запознава с друг спорт – бокса. По онова време той е голям почитател на американската култура. Дори дрехите и държанието му копират известните рапъри. До момента, когато не се среща с кумира си – американската хореографка Мадона Граймс. Думите ѝ, че имитирането е скучно и че има много интересни елементи в японската култура се оказват съдбоносни за Сакакура.
По-късно той обединява бойните изкуства с танците и създава нещо, което не е било познато до тогава.
Интересен факт: Движенията в каратето и бокса визуално много си приличат. Но ако в бокса енергията започва от крака на атлета и вдигнатата пета и спираловидно се издига до юмрука му, за да нанесе удара, то при каратето човек е здраво стъпил на земята, а важната ръка не е тази, която нанася удара, а тази, която се връща назад.
Прилики между Сакакура и Хокусай са доста.
Художникът Кацушика Хокусай
Хокусай е роден през 1760 г. и е изградил репутацията си като тийнейджър, рисувайки портрети на актьори от Кабуки за гравюри от дърво. Въпреки успешния си професионален живот, той е имал доста лош късмет в личния си. Двете му съпруги и двете му деца умират преди него.
На 29-тата година от брака с първата си съпруга, той я губи заради заболяване. Мъката поглъща твореца и една година той е неспособен да хване четката.
На 50 години е ударен от мълния и след това получава инсулт, което означава, че трябва да се научи отново да рисува.
След това започва да работи по поредицата „36 изгледа към Фуджи“.
Както самият той каза „Всичко, което съм правил преди 70-годишна възраст, не си струва.“ И именно на 70-годишна възраст той създава шедьовъра „Голямата вълна край Канагава“.
Артистът Кацуми Сакакура
В свое интервю преди време Сакакура казва: „Колкото повече го проучвах Хокусай, толкова повече усещах, че си приличаме много. Като мен, той е обичал сладкиши и не е можел да пие алкохол. Като мен, той е бил интроверт. Аз не обичам тълпите, по-комфортно ми е да съм сам. Той е живял в периода Едо и когато е излизал навън, е използвал кимоното си като щит. Аз използвам слушалките си по същия начин, за да се изключа от света.“
Прилики има и в живота им. Когато за първи път на сцената се появява „Животът на Хокусай“ Сакакура и жена му са семейство от 29 години. Именно тогава съпругата му преживява животозастрашаващо премеждие, което налага 7-часова операция.
„Японските мъже никога не казват „Обичам те“ на жените си. Вътре в себе си изпитват любов и благодарност, но никога не го казват. Въпреки това през тези 7 часа аз не спирах да плача. Това ме накара да си помисля, че ако я загубя, няма да мога да продължа напред. Ако ме бяхте попитали преди кое е най-важното нещо за мен, щях да отговоря изкуството, сега отговорът на този въпрос, е семейството“, споделя Сакакура пред българската публика.
Подобно на художника и той има период, в който е отделен от близките и публиката си. Кацуми канализира тъгата, която изпитва по време на пандемията, когато не може да види родителите си близо три години, както и любовта и благодарността си към съпругата си, в творчеството на Хокусай.
Интересен факт: Японците имат специална философия, наречена „сокуин“. Значението е да мислиш от позицията на другите. Когато виждаш резултатите, преди да действаш. И ако знаеш, че действието ти може да причини проблеми на другите, спираш това.
Представлението
„Животът на Хокусай“ не може да се опише с няколко думи. Всички сетива на зрителите трябва да са изострени, за да възприемат представлението в неговата цялост. Посредством звук, светлина, цвят, на моменти динамика и много символика, публиката се потапя в живота на художника.
Преминава се през провалите в лицето на смачканите и изхвърлени чернови, спира се на периодите, в които просто петната на четката на Хокусай се превръщат в произведения – артистите от Кабуки, жеравите, еротичните картини, умело цензурирани.
По изключително деликатен начин е представена личната трагедия на художника, когато губи съпругата си и „тя се превръща в звезда на небето“. След това се стига и до върховия момент, в който се ражда „Голямата вълна край Канагава“.
И макар артистът да държи знаме, то моментът, в който се разкрива оригиналът на картината пред очите на зрителите, също напомня на движението на четката под платното. С всеки „щрих“ бавно цветята се превръщат в пръски вода, цветовете от ярко червено и оранжево се преобразяват в синьо.
Символика може да се намери дори и в това – пътят към разкриване на картината е пътят към усъвършенстването на художника. Накрая всеки си задава въпросът, който и артистите са сложили за финал на представлението си – „Животът на Хокусай“ – „Може ли обсебването по изкуството да ни накара да забравим любовта?“
Цанка ДОНКОВА,
