Обезсилената имунна система е резултат от нарушената комуникация по оста черва – бял дроб
След откриването на антибиотиците известно време се смята, че са панацея. След това се разбра, че при грип и други вируси са просто безполезни. А вече има и стряскащи данни за нещо по-лошо. Изследване на прочутия американски медицински център Cedars-Sinai разкрива по-опасната реалност: антибиотици по време на “обикновен” грип може активно да вредят, като изключват защитните сили на белите дробове. Чрез верижна реакция, която започва от червата, тези иначе безценни лекарства позволяват на гъбички да превземат микробиома и да пратят подвеждащи сигнали към имунната система. Резултатът е парализирана локална защита, която отваря вратата за опасни бактериални инфекции.
Cedars-Sinai в Лос Анджелис, Калифорния, е една от най-известните и престижни болници в света, мястото, където се срещат върховата медицинска наука, изследователските амбиции и холивудският стандарт за грижа. Екипът на проучването разбива един от негласните рефлекси в медицината: когато пациент кара тежко грип, да му се предписват широкоспектърни антибиотици. Логиката изглежда желязна – “да го предпазим от усложнения”. Оказва се, че при вирусна респираторна инфекция това е най-лошото, което можем да направим за имунната си система. След периоди на относителна трезвост в началото на новия век пандемията е усилила тенденцията на презастраховка с антибиотици. По време на ковид, отбелязват изследователите, са давани антибиотици на близо 75% от приетите в болница, въпреки че честотата на съпътстващи бактериални инфекции е била под 10%. Инерцията на страха от усложнения е превърнала антибиотиците при вирусни инфекции в честа клинична практика. Която обаче изследователите оборват, проследявайки какво се случва в експериментални условия.
Всичко започва в червата. Нашето тяло не е съвкупност от изолирани органи, а съвършена екосистема. Когато антибиотикът навлезе в нея, образно казано, действа като напалм – унищожава наред: и патогените, но и добрите бактерии. След като антибиотиците ликвидират бактериалната конкуренция в храносмилателния тракт, гъбични популации – по-конкретно тези от рода сахаромицес – образуват големи колонии. Това води до дисбиоза. Патогените започват да отделят молекули, които активират имунните клетки еозинофили – специализирани структури, чиято задача е да се борят с паразити или да реагират при алергии. При нормални обстоятелства те нямат работа в белите дробове по време на грип. Под влиянието на сигналите от разбунтувалите се от гъбичната дисбиоза черва обаче тези еозинофили масово мигрират към белите дробове. Там се натъкват на алвеоларните макрофаги – имунни стражи на дробовете, чиято работа е да унищожават навлизащите бактерии. Вместо да помогнат, еозинофилите буквално парализират макрофагите. Те променят тяхната генетична програма, правейки ги неспособни да разпознаят и унищожат опасни бактерии като стафилококи. Така вратата за бактериална пневмония е широко отворена. Вирусът на грипа вече е отслабил тъканите, а антибиотикът е “заслепил” имунната стража, която е трябвало да спре бактериалното нахлуване.
Проучването не се опира само на експерименталните миши модели с грип. Учените анализират данни от пациенти в критично състояние с дихателна недостатъчност в интензивни отделения. Резултатите в “живия живот” потвърждават теорията им. Болните с по-високи нива на еозинофили в белите дробове са имали много по-голяма вероятност от йбактериални инфекции. В същото време наличието на специфични гъбички в червата се свързва пряко с тежестта на белодробното увреждане, съобщават в публикацията си в Journal of Clinical Investigation изследователите. В коментарите си учени, които не са част от проучването, изтъкват, че изследването е революционно, “защото ни казва, че трябва да спрем да мислим за широкоспектърните антибиотици като за безобидна застраховка и всяка доза променя имунния статус”.
Изследването дава солидно научно доказателство срещу прекомерната употреба на антибиотици при вирусни инфекции. Когато са дадени без нужда, могат активно да вредят, като деактивират естествения механизъм за “почистване” на белите дробове. Учените подчертават, че тази обезсилена имунна система е резултат от нарушената комуникация по оста черва-бели дробове – “концепция, която тепърва ще става централна в модерната медицина”.
Здравето на белите дробове започва от баланса в червата, а безразборното използване на лекарствената тежка артилерия може да остави клетките беззащитни точно когато са най-уязвими.
Въпреки трудния достъп до антибиотици за самолечение след въвеждането на строг регламент за купуването им срещу електронна рецепта, изводът е важен и за тези, които в разгара на грипа в няколко области сега търсят начини да се снабдят и да се “предпазят от усложнение”.
Как може да се преведат резултатите в практически наръчник за всеки?
Най-важното: само лекар може да каже със сигурност на базата на изследвания и своя опит какво ви е. Той определя и терапията, не се самолекувайте.
Антибиотикът не е панацея и не е температуропонижаващо средство. Никога не започвайте с него “за всеки случай” при първите симптоми на грип или настинка, дори да успеете да заобиколите законите и да си набавите такова лекарство. Причинителите са вируси, а антибиотикът атакува само бактерии. Докато бактериите са живи едноклетъчни организми със собствена структура и метаболизъм, вирусът на грипа е просто пакет генетичен материал в протеинова обвивкаи мастна мембрана. Той няма собствена “стена”, която да поддържа, защото използва клетките на нашето тяло, за да се копира. Повечето антибиотици са проектирани да атакуват клетъчната стена на бактериите, да я пробиват и така да провокират разпадането ѝ. Тъй като инфлуенца вирусът няма същата структура, антибиотикът просто няма какво да атакува, безполезен е. А може да бъде дори опасен, както показва проучването.
При затегнато протичане на вирусна инфекция може да е полезно да се провери кръвната картина и да се изследва CRP (C-реактивен протеин) или прокалцитонина, които може да насочат дали наистина има насложена бактериална инфекция. Обсъдете го с лекаря си. Ако ви предложи изследване, не отказвайте, ще е от помощ за диференциалната диагноза.
Лекарят ви знае какво да следи в кръвната картина, но когато си правите изследвания по време на грип, обърнете внимание на нивата на еозинофилите. Необичайното им повишение – без наличие на алергия – може да бъде сигнал за имунен дисбаланс.
Ако след първоначално подобрение от грипа почувствате влошаване, затруднено дишане или нова вълна от температура, потърсете медицинска помощ незабавно – това може да е признак на вторична пневмония или друго усложнение, на което трябва да се реагира.
