При фамилна обремененост рискът от поява на заболяването се увеличава между 6 и 8 пъти и често се проявява в по-ранна възраст – тогава скринингът трябва да започне около 40-45-годишна възраст, казва началникът на Отделението по медицинска онкология към СБАЛОЗ „Проф. Д-р М. Мушмов“ в София
– Д-р Мангалджиев, ракът на простатата е второто най-често онкологично заболяване при мъжете и често се смята, че в ранните си стадии протича без симптоми. Съществуват ли все пак ранни признаци, които могат да насочат към диагнозата?
– В ранните стадии на рак на простатата липсват специфични симптоми, които ясно да насочат към онкологична диагноза. Оплакванията, които се наблюдават, се припокриват със симптомите на доброкачествената простатна хиперплазия и възпалителните заболявания на простатата – често уриниране, отслабена струя, нощно ставане.
Средната възраст за диагностициране на заболяването е около 68 г.
– период, в който подобни симптоми често се възприемат като част от нормалния процес на стареене. Именно това прави заболяването трудно разпознаваемо без целенасочен скрининг.
– Кои мъже са с по-висок риск от развитие на рак на простатата?
– Възрастта остава най-значимият рисков фактор – рискът от развитие на рак на простатата нараства с напредването на годините. Вторият ключов фактор е фамилната обремененост. При наличие на баща или брат с рак на простатата рискът се увеличава между шест и осем пъти и заболяването често се проявява в по-ранна възраст, поради което скринингът при тези мъже трябва да започне около 40-45-годишна възраст.
Етническата принадлежност също има значение в глобален аспект. Ролята на храненето и начина на живот не е водеща, макар че средиземноморският модел на хранене се разглежда като потенциално протективен.
– Каква е ролята на PSA теста и как трябва да се разбира той в контекста на диагностиката на рака на простатата?
– PSA, или простатно-специфичният антиген, е органоспецифичен, но не туморноспецифичен маркер. Повишението на неговите стойности не е равнозначно на диагноза рак на простатата. PSA може да бъде повишен при доброкачествено уголемяване на простатата, при възпалителни процеси, както и след механично въздействие – например продължително колоездене или пътуване.
Истинската клинична стойност на PSA е в неговата интерпретация
– съпоставка с възрастта на пациента, обема на простатната жлеза и динамиката на стойностите във времето. Ниско съотношение между свободния и общия PSA, особено под 10%, повишава вероятността за злокачествен процес, но само по себе си не представлява диагноза, а насочва към необходимост от допълнителни изследвания.
– Какви са правилните стъпки след установяване на повишен PSA?
– При повишени стойности на PSA задължително следва консултация със специалист уролог. Съвременният диагностичен стандарт включва провеждане на мултипараметричен ядрено-магнитен резонанс на простатата още преди биопсията. Това позволява прецизно идентифициране на съмнителните зони.
При наличие на такива се пристъпва към т.нар. фюжън биопсия – насочен метод, който значително повишава диагностичната точност и намалява риска от пропускане на клинично значим тумор.
– До каква степен ракът на простатата е лечим, когато бъде открит навреме?
– Ракът на простатата, диагностициран в ранен, локализиран стадий, е напълно лечим. Това е ключовият аргумент в полза на активния скрининг и ранната диагностика. Разполагаме с
няколко утвърдени радикални подхода – хирургично лечение, лъчетерапия и брахитерапия
При внимателно селектирани пациенти с нискорискови тумори е възможен и подходът на активно наблюдение, който не компрометира прогнозата.
– Какви са съвременните възможности за лечение, включително при напреднал и метастатичен рак на простатата?
– При локализираните форми значителен напредък е постигнат с робот-асистираната хирургия и усъвършенстваните лъчелечебни техники, които осигуряват по-добър онкологичен контрол при по-малко функционални усложнения. При напредналите и метастатични форми на заболяването съвременната медицинска онкология разполага с богат арсенал от медикаментозни терапии.
Комбинираните лекарствени режими значително удължават преживяемостта
и подобряват качеството на живот на пациентите. Достъпът до тези терапии в България е съпоставим с този в повечето европейски страни.
– Какви са най-честите страхове, които възпират мъжете от навременен преглед?
– Най-често това е страхът от самата диагноза и нежеланието да се потърси медицинска помощ. Много мъже отлагат профилактичните прегледи, докато симптомите станат изразени, което често означава диагностициране в напреднал стадий.
Именно поради това ракът на простатата често е наричан „тихият убиец“ – не защото не може да бъде открит, а защото не се търси навреме.
– Съществува ли организиран национален скрининг за рак на простатата в България?
– Към момента в България
няма национално организиран скрининг за рак на простатата в пълния си аспект
Съществуват отделни кампании и инициативи, но липсва цялостен, системен модел със събиране и анализ на данни, дългосрочно проследяване и оценка на реалния ефект от ранната диагностика.
– В заключение – какво е най-важното послание, което ще отправите към мъжете?
– Най-важното послание е, че ранната диагностика спасява живот. Ракът на простатата е сред онкологичните заболявания с най-добра прогноза, когато бъде открит навреме. Прегледът не е заплаха – той е възможност!
Визитка
Д-р Радослав Мангалджиев е началник на Отделението по медицинска онкология към Специализираната болница за онкологични заболявания „Проф. д-р М. Мушмов“, София
– Член е на Българското онкологично научно дружество (БОНД), Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO), Българската асоциация по химиотерапия и съпредседател на Сдружението на медицинските онколози
– Завършва Медицинската академия в София през 1996 г.
– Притежава специалности по медицинска онкология и по кожни и венерически болести
– Професионалните му интереси са в областта на онкоурологията – карциноми на простатата, пикочния мехур и бъбречноклетъчен карцином
