В събота казахме „сбогом“ на българския лев след малко над 145 години ползване. А от неделя разплащанията минаха само в евро. Касиерите по магазините откровено ликуват от този факт, тъй като ще отпадне дежурният въпрос за месец януари „В левове или в евро ще плащате?“ и сметките – ако клиент даде левове, колко ресто в евро трябва да му върнат. Ще ни стане ли обаче по-лесно?
Големият илюзорен шок дойде, когато пристигнаха първите пенсии и заплати в евро. Доходите ни изглеждаха „наполовина“ на хартия. Като компенсация и цените по етикетите също се свиха наполовина.
Разбира се, не стана по-евтино, но на психиката ни ще е нужно известно време, за да свикне, че намаленото число не означава намален доход. Това объркване може да доведе до две крайности – усещането, че сме „ощетени“, или пък обратното – да започнем да харчим по-лекомислено, защото цените изглеждат по-ниски.
Според психолозите, адаптацията към новата валута няма да стане за месец, колкото бе преходният период на двойно обращение на левове и евро. Пълното свикване с еврото е бавен процес. Особено за хората, които досега никога не са се разплащали в тях, преходът може да отнеме между 2 и 4 години.
Това е период, в който съзнанието ни продължава да прави автоматични сравнения със старите суми и да търси познатата финансова „опора“, разясняват експертите.
„Между 2 и 4 години е психичният механизъм, който ще работи в нас – да сравняваме и да се лекуваме от тази травма на прехода. Когато видим половин заплата, решаваме, че ни е отнето някакво жизнено право. Възниква усещане, че сигурността ни е разклатена.
Получава се дисонанс – хората не виждат реалността, а започват да обслужват страховете си“, обяснява психологът Ина Антонова.
Така че колкото по-бързо приемем еврото като нещо нормално, толкова по-лесно ще приключи вътрешният ни конфликт. Иначе рискуваме още дълго време да живеем в паралелна реалност, в която числата от миналото продължават да диктуват усещанията ни днес.
Краткият отговор е: монетите се претопяват, а левовете ще се унищожат посредством нарязване на специални машини.
Българските монети ще преминават през процес на демонетизация със специализирани машини, при който изображенията върху тях ще бъдат напълно заличени, а самият метал ще се превърне в скрап. Няма начин монетите да бъдат използвани за изработка на евромонети, тъй като използваните метали и сплави са различни.
1, 2 и 5 стотинки са изработени от стомана с медно покритие, а 10, 20 и 50 ст. основно от мед и цинк. Това обяснява и конспиративната теория, че щом привличат магнит, не са редовни.
Банкнотите ще се унищожават чрез необратимо нарязване на фини ленти, след което ще бъдат брикетирани, обясняват от БНБ.
Процесът ще се извършва със собствено оборудване на Централната банка и при засилени мерки за сигурност, така че да се изключи възможността банкнотите да попаднат в ръцете на лица, които биха се опитали да ги обменят в банки срещу евро.
Подобни действия са стандартна практика и се прилагат винаги при изтегляне от пазара на повредени или фалшиви банкноти и монети, за да не могат те отново да влязат в обращение и да бъдат използвани за измамни цели.
Още през март миналата година Централната банка обяви търг за купувач на 7,7 млн. тона метален скрап.
Към онзи момент наличните монети възлизаха на около 52 хил. тона, а останалите 7,6 млн. тона ще се получат след стопяването на всички монети, изтеглени от обращение във връзка с присъединяването на България към еврозоната.
Съгласно условията договорът е със срок от пет години, като скрапът ще се предлага на отделни партиди с минимално количество от 10 тона.
Купувачът ще поеме ангажимента да транспортира метала от базите на БНБ в София, Пловдив и Варна, както и да го претопи, без да има право да възстановява, сглобява или по какъвто и да е начин да произвежда български монети.
В Пловдив складовата база се намира в местността Чиирите, в землището на Браниполе, община „Родопи“. Още миналата година стана ясно, че сградите са три и са налични, няма тепърва да се строят или реновират.
По данни на БНБ средно в обращение се намират около 3,3 млрд. броя монети. Най-голям е делът на монетите от 1 и 2 стотинки – съответно над 917,8 млн. и 862,7 млн. броя.
Едностотинковата монета тежи 1,8 грама, а двустотинковата – 2,5 грама. Металните монети от 2 лева са значително по-малко – 97,1 млн. броя, но всяка от тях тежи по 9 грама.
Половината от българските монети с номинал 1 стотинка никога няма да се върнат в БНБ. Те ще бъдат загубени или забравени. И няма да се превърнат в евроцентове. Такава прогноза направи Илия Лингорски, член на Управителния съвет на БНБ. По думите му, това се равнява на приблизително 900 млн. броя стотинки, които българите ще запазят.
