Константин Величков е една от най-интересните и многопластови фигури в българската култура от края на XIX и началото на XX век. Той съчетава в себе си ролите на поет, писател, преводач, художник, общественик и политик.
Роден в Пазарджик, Величков участва в националноосвободителните борби, преживява затвор. Участва в подготовката на Априлското въстание през 1876 година. Арестуван и осъден на смърт, той е освободен след намесата на европейската комисия, разследваща насилията при потушаване на въстанието. След Освобождението става и министър на народното просвещение. Тази богата житейска биография оставя дълбока следа в творчеството му, което често балансира между личното преживяване и националната съдба.
В литературно отношение Величков е представител на възрожденската и следосвобожденската културна традиция, но носи и силни влияния от европейския романтизъм и реализъм. Освен оригиналната си поезия и проза, той е известен и с преводите си на класически автори, включително Данте, чрез които допринася за отварянето на българската литература към голямата европейска културна сцена. Неговият стил се отличава с ясен език, искрен тон и дълбока чувствителност към човешката съдба.
Стихотворението „Не ще забрави никога сърцето…“ заема особено място в неговото творчество, защото представя най-интимната страна на поета. В него Величков се отдалечава от обществените и политическите теми и се обръща към вътрешния свят на човека – към спомените, родния край и чувството за принадлежност. Текстът звучи като тиха изповед, в която лирическият герой признава, че независимо от времето и разстоянието, сърцето остава вярно на първата си обич.
Не ще забрави никога сърцето…
Не ще забрави никога сърцето
омайно миналите сладки часове
и мили спомени ще пази то, додето
невярна смърт навеки го скове…
Какво от туй, че пъкъл в мене стене,
какво от туй, че гробът ме зове! —
Аз нося блян в гърдите си сломени
от прежните щастливи часове!
А хиляди — кат мен с разбити сили —
ще се простят с живота си унил,
без щастье радостно да са сетили,
в сърце си без да носят спомен мил…
