Броени дни преди окончателното изтегляне на лева от обращение в края на януари, нумизматичният пазар реагира мигновено на смяната на валутата.
Докато българите използват последните две седмици, за да похарчат старите си банкноти и монети, експертите отчитат началото на нова тенденция – превръщането на родната валута в екзотика за световните колекционери.
Според Георги Стоянов, нумизмат от Казанлък, процесът на „изчезване“ на лева вече активира търсенето, но не за всичко, което дрънчи в джобовете ни.
„Левът вече се превръща в изчезнала валута и една екзотична монета“, коментира Стоянов пред БГНЕС. Според него именно статутът на „изчезнала валута“ е катализаторът, който липсваше досега, за да бъдат българските пари забелязани на световната сцена.
„Такава е практиката с всички така наречени изчезнали валути. Интересът към българските монети досега е липсвал, но сега очакваме повишено търсене сред нумизматите в световен мащаб“, прогнозира той.
Парадоксът на социализма се завръща
Анализаторът припомня интересна историческа аналогия. В миналото българските монети са били по-ценени навън, отколкото у нас.
„Те са продавани много добре на Запад. През социализма цели тиражи са изнасяни за Германия, САЩ и Канада, докато българските нумизмати не са имали достъп до тях“, разказва Стоянов.
Днес, с влизането в еврозоната, се очаква „обратно обръщане от Запад към България“ – чуждестранните колекционери отново ще погледнат към нашите емисии, но този път като към завършена историческа епоха.
Не пазете стотинките от рестото
Въпреки еуфорията, експертът охлажда ентусиазма на гражданите, които се надяват, че дребните монети от портмонето ще им донесат богатство след години.
„За сегашните монети, ако някой очаква те да бъдат нумизматична рядкост и да се търсят в чужбина, ще ги разочаровам“, категоричен е Стоянов.
Като пример той посочва 1 стотинка от 2002 г., отсечена в тираж от над 1 милиард бройки.
„Към тези монети, с които пазаруваме до края на януари, интересът в световен и в български мащаб ще бъде нищожен, тъй като тиражите са огромни“, подчертава нумизматът.
Вместо масовите стотинки, инвестиционният поглед трябва да се насочи към редките и юбилейни издания.
„Интересът към българските юбилейни монети се очаква да расте и от чужбина, тъй като голяма част от тях са от висока проба сребро или злато, а цената на металите върви нагоре“, съветва експертът.
Като примери за „истинска рядкост“ Стоянов посочва 100 лева от 1894 г. с тираж едва 2500 бр. и монетите от 1916 г., които са почти напълно претопени и от които са оцелели само няколкостотин бройки.
В заключение, докато България отброява последните дни на лева като разплащателно средство, за колекционерите това е само началото на новия му живот – не в касата на магазина, а в класьорите.
