Астрономите може би са открили неизвестен досега тип астрономически обект, наречен „Облак-9“, който би могъл да хвърли светлина върху тъмната материя – една от най-големите мистерии във Вселената, съобщават от НАСА, цитирано от Нова ТВ.
Тъмната материя е загадъчно вещество, което оформя Космоса и му придава структура. Въпреки че никога не е била наблюдавана директно, се смята, че тъмната материя съставлява 85% от общата материя във Вселената и може да бъде открита благодарение на гравитационните си ефекти.
Смята се, че „Облак-9“ е облак от тъмна материя, който може да е остатък от образуването на галактики от ранните дни на Вселената, сочи ново изследване, публикувано в The Astrophysical Journal Letters.
A team using @NASAHubble has made the first confirmed detection of a new type of astronomical object: a starless, gas-rich, dark-matter cloud, nicknamed Cloud-9. Here’s what this object is teaching us about dark matter and the early universe: https://t.co/csCRXnzgDM pic.twitter.com/ZnUnhy9EYL
— NASA (@NASA) January 5, 2026
„Този облак е прозорец към тъмната Вселена“, казва в изявление съавторът на изследването Андрю Фокс, астроном от Научния институт за космически телескопи в Балтимор.
„От теорията знаем, че по-голямата част от масата във Вселената се очаква да бъде тъмна материя, но е трудно да се открие този тъмен материал, защото той не излъчва светлина. „Облак-9“ ни дава рядък поглед към облак, доминиран от тъмна материя“, добави Фокс, който работи с Европейската космическа агенция (ESA) и Асоциацията на университетите за изследвания в астрономията (AURA).
Съществува теория, че тъмната материя е възникнала от Големия взрив, довел до създаването на Вселената преди 13,8 милиарда години, и съставлява космически облаци, които никога не са натрупали достатъчно газ, за да образуват звезди.
Последните наблюдения, направени с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“, разкриха, че „Облак-9“ е беззвезден.
„Това е история за една провалена галактика“, каза съавторът на изследването Алехандро Бенитес-Ламбай, астрофизик и доцент във физичния факултет на Университета Милано-Бикока в Милано, Италия. „В науката обикновено научаваме повече от провалите, отколкото от успехите. В този случай, липсата на звезди е това, което доказва, че теорията е правилна. Това ни показва, че в локалната Вселена сме открили първичен градивен елемент на галактика, която не се е образувала.“
Бъдещите наблюдения на облака и откриването на още обекти като „Облак-9“ биха могли да доведат до по-добро разбиране на тъмната материя, образуването и еволюцията на галактиките, както и на ранните дни на Вселената.
За разлика от ярките звезди или галактиките, изпълнени със звезди, „неуспешните“ галактики са тъмни, което ги прави трудни за откриване.
На пръв поглед „Облак-9“ може да бъде сбъркана със слаба галактика джудже или малка галактика, съставена от около 1000 до няколко милиарда звезди, заяви изследователският екип. Такива галактики са малки в сравнение с нашия Млечен път, който съдържа стотици милиарди звезди.
„Облак-9“ беше открит за първи път преди три години по време на изследване на водороден газ близо до галактиката „Месие 94“ от сферичния телескоп FAST в китайската провинция Гуейджоу. За последващи наблюдения бяха използвани телескопът Green Bank и обсерваторията Very Large Array, а последните открития на „Хъбъл“ потвърдиха беззвездния характер на неуспешната галактика.
„Теориите за образуването на галактики предсказваха, че има минимален праг на тъмна материя, необходим за старт на звездообразуването и превръщане на тъмен облак в светеща галактика“, каза Фокс. „С „Облак-9“ имаме пример за обект точно под този праг, който не съдържа звезди.“
Обектът е получил прякора си, защото е деветият газов облак, открит в покрайнините на спиралната галактика „Месие 94“. Леките изкривявания на газа предполагат, че може да има взаимодействия между облака и галактиката.
Въпреки че астрономите са наблюдавали водородни облаци и преди, „Облак-9“ се откроява като компактен, по-малък и силно сферичен.
Но това не означава, че Cloud-9 не е голям. Ядрото е съставено от неутрален водород и е с диаметър 4900 светлинни години. Светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година, което е 5,88 трилиона мили (9,46 трилиона километра). Количеството водород в облака е около 1 милион пъти масата на слънцето. Астрономите изчисляват, че около 5 милиарда слънчеви маси тъмна материя съставляват останалата част от облака.
„Трябва да има огромно количество „невидима“ гравитация, която да го държи заедно“, каза съавторът на изследването д-р Рейчъл Бийтън, асистент-астроном в Научния институт за космически телескопи. „Неутралният водород, който виждаме тук, просто не осигурява достатъчно маса; трябва да има ореол от тъмна материя, който осигурява гравитационната опора“ и действа като невидимо скеле за облака.
В момента „Облак-9“ съществува в състояние на фин баланс, добави Бийтън. „Той има точно толкова маса, колкото е необходимо, за да задържи газа си, но не съвсем достатъчно, за да принуди този газ да започне звездообразуване“, пише тя. „Тази рядкост обяснява защо не сме открили много от тези обекти в локалната вселена – повечето ореоли или губят изцяло газа си, или се превръщат в пълноценни галактики.“
Екипът отбеляза, че „Облак-9“ все още може да се превърне в галактика. Ако обектът натрупа повече маса, газът в облака ще се свие и фрагментира, което ще доведе до образуването на звезди, а това би превърнало „Облак-9“ в късно разцъфтяваща галактика.
„Другата възможност обаче е облакът да губи маса, което може да се случи, ако се приближи до „Mесие 94″ и газът му се отделя като облак в аеродинамичен тунел, докато облакът престане да съществува“, каза Фонс.
Въпреки че „Облак-9“ е интригуващ, той не е първият, който се обсъжда в рамките на сценарии за „тъмни галактики“, каза д-р Джако ван Лун, доцент по астрофизика и директор на обсерваторията Кийл в университета „Кийл“ в Англия.
