Астрономите обичат реда. Обичат красивите, плоски протопланетни дискове, които се въртят кротко около младите си звезди и методично сглобяват планети, сякаш следват учебник. Само че Вселената отново реши да се подиграе на очакванията, пишат от Meteo Balkans.
С помощта на Космическият телескоп Хъбъл учените откриха най-голямата и най-разхвърляна „планетарна детска градина“, наблюдавана досега – система, която прилича повече на космическа буря, отколкото на спокоен инкубатор за светове.
Обектът носи сухото име IRAS 23077+6707, но никой не го нарича така. В научните среди той вече е известен като „Чивито на Дракула“ – прякор, който звучи шеговито, но описва идеално характера му: масивен, странен и невъзможен за игнориране.
Дискът се намира на около 1000 светлинни години от Земята и се простира на близо 400 милиарда мили – приблизително 40 пъти по-широк от нашата Слънчева система до пояса на Кайпер. Това не е просто голям диск. Това е чудовище.
Толкова е плътен, че напълно закрива младата звезда в центъра си. Учените дори не са сигурни дали вътре се крие една масивна звезда или двойна система – всичко е скрито зад дебели слоеве прах и газ.
Най-шокиращото не е размерът, а формата. Дискът е наблюдаван почти от ръба и вместо гладки слоеве, се виждат разкъсани, нишковидни структури, които се издигат далеч над равнината и се спускат под нея.
Материята не просто се върти – тя излита, разтяга се, изкривява се. Горните слоеве изглеждат като издухани от мощен космически вятър, а фин прах достига височини, които досега не са били ясно наблюдавани при подобни системи.
И тук идва още по-странното.
Диск с „отрязана“ страна…
Едната страна на диска е пълна с високи, влакнести структури. Другата – почти идеално чиста, сякаш някой я е изрязал с нож. Няма симетрия. Няма баланс. Няма „естествен ред“.
Това подсказва за насилствени процеси: възможно е системата да е погълнала нова вълна от прах и газ, или да взаимодейства активно с околната си среда. Възможно е и нещо още по-екзотично – процеси, които тепърва ще бъдат разбирани.
Едно е сигурно: идеята, че протопланетните дискове са спокойни и симетрични, започва да се разпада.
Според изследователите от Център за астрофизика Харвард–Смитсониън, този обект е безценна лаборатория за изучаване на формирането на планети.
Наблюденията на Хъбъл във видима светлина разкриват детайли, които допълват данните от Космическият телескоп Джеймс Уеб. Докато „Уеб“ наднича в инфрачервеното, Хъбъл показва структурата на хаоса в реално време.
Това позволява на учените да проследят как материята се движи, сблъсква и пренарежда в среда, където бъдещите планети още не са оформили стабилни орбити.
Масата на диска се оценява на 10 до 30 пъти масата на Юпитер. Това е повече от достатъчно, за да се образуват няколко гигантски планети – и то в система, която няма нищо общо с подредения ни космически квартал.
Теоретично IRAS 23077+6707 може да даде началото на огромна и напълно различна планетарна система. Такава, в която планетите не се раждат тихо, а сред турбуленции, отклонения и драматични пренареждания.
Това откритие е важен момент не само за астрономията, но и за начина, по който разбираме природните процеси – включително онези, които влияят на космическата среда около Земята.
Вселената не обича правилата. Дори местата, където се раждат планетите, могат да бъдат шумни, асиметрични и напълно непредсказуеми. А „Чивито на Дракула“ е живото доказателство, че редът често се ражда от хаоса – не въпреки него.
И ако някога сте си мислили, че космосът е тих и подреден, Хъбъл току-що ви опроверга.
