Основното предимство ще бъде прецизното индивидуално моделиране и избягване на хирургични намеси, надяват се южнокорейските изследователи
Близо 130 години след първата успешна операция за реконструкция на гърда след рак медицината може да е на прага на близка революция, която обещава да превърне възстановяването в много по-щадящ и естествен процес. Екип от южнокорейски учени, ръководен от Фам Нгок Чиен и Чан-Йонг Хео от Националния университет в Сеул, представи прототип на иновативен материал – инжекционна паста, гел, извлечен от вътрешния слой на човешка кожа, който може да възстанови изгубения обем на гърдата без необходимост от сложни хирургични разрези. Субстанцията служи като интелигентен пълнител, който запълва кухините, останали след отстраняването на тумора, и буквално помага на тялото да се изгради наново. Изпитанията показват, че материалът стимулира растежа на кръвоносни съдове и тъканно ремоделиране с минимално възпаление. Едно от ключовите предимства е образуването на по-тънка фиброзна капсула около “импланта” в сравнение със стандартните търговски продукти, което драстично намалява чувството за твърдост и нееластичност в гърдата. Резултатите са представени в списанието на Американското химично общество.
Ракът на гърдата е най-често срещаното онкологично заболяване при жените по света и втората водеща причина за смъртност сред тях. В България статистиката следва световните тенденции с хиляди нови случаи всяка година, което прави темата за качеството на живот след хирургична намеса критично важна.
Съвременната медицина приема, че успешното лечение не свършва с отстраняването на тумора, а включва и подкрепа за емоционалното състояние и самочувствието на жената. Технологии като инжекционния имплант ще позволяват на жените да си върнат силуета без нови физически белези, минимизирайки психическата травма от операцията.
Процесът на създаване на новия материал е технологично постижение: донорска дерма – невидимият вътрешен слой на кожата, се пречиства от живи клетки и антигенни компоненти, които биха могли да предизвикат имунен отговор или отхвърляне. Остава само извънклетъчният матрикс, богат на колаген, еластин, фибронектин и растежни фактори. Това го прави имунно неутрален и съответно по-съвместим с организма на реципиентката. Веднъж поставена в тялото, матрицата не се разпознава като чуждо тяло, собствените тъкани не влизат в конфликт с материала. Процесът на първичната обработка се нарича децелуларизация и включва третиране с т.нар. свръхкритичен въглероден диоксид. Получената субстанция се замразява и впоследствие се микронизира – стрива се на микроскопични частици. При насищане със стерилна пречистена вода крайният резултат е нещо като лепкава паста, гел, който се инжектира директно в неравните пространства, оставени от операцията. Основното предимство е прецизността на запълването и избягването на хирургични намеси.
Технологията е революционно нова, макар че донякъде стъпва на основата на материал, използван сега под формата на листове – в една равнина, и като по-нови огънати форми, които служат за подкрепа и допълване на традиционните импланти при реконструкция. Известен е като ацелуларна дермална матрица, която за краткост лекарите обозначават като ADM. Новата субстанция обаче е създадена с усъвършенствана технология, която надгражда възможностите за възстановяване на гърдата. Инжекционната паста функционира като биологично уплътнение, което при инжектирането се намества само по всяка форма на кухината.
Според изследователите новият метод води до засилен растеж на кръвоносни съдове и дава по-добри възможности за създаване на собствена тъкан с времето. Изтъкват още, че докато традиционните импланти и матрици могат да предизвикат втвърдяване на тъканта, гелообразната паста намалява риска от това усложнение и образува по-деликатни тъканни слоеве около мястото на приложение. Това подобрява дългосрочния резултат и комфорта на пациента.
Въпреки че е под формата на паста, материалът запазва структурни протеини като колаген и еластин, както и растежни фактори, които осигуряват стабилен шестмесечен ефект на ремоделиране, докато тялото постепенно заменя матрицата със своя тъкан. В исторически план традиционният ADM е бил голяма стъпка напред спрямо двуетапните процедури с експандери, но според хирурзите тази нова инжекционна технология обещава още по-голямо опростяване на реконструктивния процес. След докладваните в публикацията резултати предстоят по-продължителни изпитвания за потвърждаване на безопасността при хора.
