Докато по високите етажи на властта в София отчитат успеха на еврозоната, в пенсионерския клуб на врачанското село Голямо Пещене „новата валута“ се приема с доза скептицизъм, малко хумор и голяма доза предпазливост. Тук почти всеки вече има в джоба си чисто нови банкноти евро, получени от първите пенсии за годината, но мнозина все още ги пазят като сувенири.
За картоиграчите в клуба еврото вече не е непознато, но навикът е по-силен от закона. Въпреки че официално страната вече е в еврозоната, в селото масово се пазарува в левове, а търговците и клиентите взаимно си влизат в положение.
„Шест месеца има време. Ти ми дай български, па я кога ще ги сменувам, си права сметка“, споделя Ангел Аврамов в ефира на БНТ.
Според него психологическата бариера е огромна: „Ние не може да го преживеем тава още, защо не е влезнало масово в джоба на всеки българин, та да може да свикне. Викам му на един: ‘Сакам да ми върнеш евро’, вика: ‘Е, от къде да ти го взема – немам’. И кво да правим? Дава си ми левове, давам му левове и край.“
Подобна е ситуацията и при Герго Иванов, който признава, че новите пари стоят недокоснати: „А па ние си държиме еврото, че са новички, непипани, и си арчим още левчета. И идеш у градината, копнеш, извадиш бурканчето и на магазина. Как в магазина ще има евро, като му ги не даваш… Не става.“
Основното притеснение на местните е свързано с фалшификатите. Пенсионерите се опасяват, че без опит лесно могат да бъдат измамени.
„Даваш на една бабичка, може да ѝ дадеш хартия шарена като тая и она ще я вземе у джеба и не знае какво взима“, предупреждава Ангел.
Други обаче вече са усвоили „научни“ методи за проверка чрез допир. „Ето! Ръба тука, има ли го е така като пипнеш и е такова грапаво. Значи е истинска банкнота“, обяснява Лазар Лазаров, докато Герго допълва: „Все едно, че е минало през матрица, та е назъбено.“
Въпреки експертните мнения, Ангел остава скептичен до последно: „Дай да идем да вземем чай за нея, да видим дали ще я вземат на магазина. Тогава ще кажа дали е истинска.“
Разговорите за валутата неизбежно преминават към геополитика и сравнения със съседните държави. Хората в Голямо Пещене се страхуват най-вече от спекула и поскъпване, чувствайки се на дъното на класациите по доходи, но на върха по цени.
„На последно място сме у класациите навсякъде за всичко, а с цените ги варшкаме ония ора, значи сме по-умни от тех“, иронизира Ангел.
Споровете стигат и до това защо други държави са запазили валутите си: „Седем държави са от ЕС и не приеха еврото, а са си с техните пари. Е защо ние се натискахме така, а ония държави, да не цитирам там Унгария, Чехия, Словения…“
На въпроса на Герго откога сме кандидати за еврозоната, Ангел отсича: „Ти ли си кандидат или тоя, дето ще взима 500 евро (заплата), а оня ще взима 500… Пита ли някой да се натискаш бе, човек? Тоя, къде си го избрал, пита ли те?“
Докато „новата реалност“ се намества в портфейлите на северозапада, дебатите в пенсионерския клуб продължават. Но за момента левът остава цар в магазина, а еврото – красиво, „нозичко“ и прибрано на сигурно място за по-добри времена.
