В претъпкан автобус, в задушна фитнес зала или на дансинга всички сме усещали нечия неприятна телесна миризма. Отдавна е известно, че различни заболявания променят аромата, който се носи от тялото. Някога лекарите задължително подушвали урината на пациента, за да открият от какво боледуват.
И днес има хора с изключително изтънчен нюх, които притежават невероятната способност да откриват заболяванията по миризмата. болестта на Паркинсон по миризмата – дори преди лекарите да могат да я диагностицират. Най-известната история в това отношение е тази на 74-годишната пенсионирана медицинска сестра на име Джой Милн, която изумява учените с твърдението си, че може да усети миризмата на болестта на Паркинсон.
Тя има наследствена хиперосмия – състояние, което я прави хиляди пъти по-чувствителна към миризми от средностатистическия човек. Въпреки че талантите на г-жа Милн са уникални, проф. Пердита Баран, изследовател на миризми в Университета в Манчестър уточнява, че и много други жени са съобщавали, че са забелязали внезапна промяна в аромата на партньора си, дори преди да му бъде поставена диагноза.
Диабет, бъбречно заболяване, гъбична инфекция, хипотиреоидизъм или метаболитни нарушения могат да доведат до промяна в това как мирише тялото. Приемът на определени лекарства – също. Проф. Баран посочва, че способността на хората да усещат как миришат инфекциозните заболявания вероятно се е развила като умение за оцеляване – точно както сме еволюирали да усещаме миризми на гниеща храна, за да не я консумираме и да се разболеем.
Здравословни проблеми и свързаните с тях миризми
► Застояла бира
Ако се окажете около някого, чийто дъх мирише на гранясала бира, това може да е знак не само че е прекарал тежка нощ. Този мирис е често срещан признак на туберкулоза, защото бактериите, които заразяват белите дробове и причиняват туберкулоза, отделят силна миризма. Тъй като живеят в дихателната система, дъхът на пациента често е с най-силна миризма. В някои случаи кожата на човек с туберкулоза отделя миризма, описвана като „мокър картон“ и физиологичен разтвор.
► Риба и урина
Ако миризмата на тялото ви започне да придобива рибен оттенък и „прилича на миризмата на урина“, това е много лош знак. Обикновено са признак на сериозно бъбречно заболяване, което нарушава способността на тялото ви да елиминира токсините.
Бъбреците са филтриращата система на тялото, отговорна за отстраняването на вредните химикали от кръвта и отделянето им с урината. Ако не работят добре, химикалите се натрупват в кръвта. Когато се потим, някои от тези химикали влизат в контакт с кожата, където се изпаряват и създават много неприятна миризма. В някои редки случаи миризмата на риба може да бъде причинена и от състоянието триметиламинурия. Това е генетично заболяване, което пречи на тялото да разгражда химикал, наречен триметиламин и той се отделя с потта, създавайки миризма, подобна на развалени яйца, риба или отпадни продукти в контейнер за смет.
► Презрели плодове
Ако дъхът на някого мирише на захар или „като купа със загнили плодове“, това е сигурен знак за критично ниски нива на инсулин в тялото, което насочва към недиагностициран диабет тип 1. Когато нивата на инсулина, необходим за превръщането на захарта в енергия, са твърде ниски, тялото започва да разгражда мазнините за енергия. Този процес освобождава в кръвния поток химикали, наречени кетони и тялото излъчва необичайно сладка миризма. Процесът повишава киселинността на кръвта на пациента, което в някои случаи е фатално. Парамедиците са обучени да подушват дъха на хора, които са припаднали на улицата, и да проверяват за кетони, защото това е знак за хипергликемия.
► Чесън и подправки
Понякога телесната миризма на човек има много просто обяснение. Храни, съдържащи много летливи химикали, могат директно да повлияят на миризмата на потта. Когато човек яде много лук, чесън или подправки, химикалите, които придават вкус на тези храни, остават в тялото. Те се освобождават с потта, която се изпарява от кожата. И така, приготвяте ли особено ароматно ястие, и вие, и хората около вас ще усещате аромата му дълго време.
► Плътен мускус
Разказахме в началото за пенсионираната медицинска сестра Джой Милн и нейната уникална способност да разпознава кой пациент страда от болестта на Паркинсон само като подуши негова дреха. По време на изследването учените й дават да помирише 12 ризи, шест от които доскоро са били носени от пациенти с това заболяване. Тя не само правилно идентифицира шестима от тях, които вече са с диагноза, но открива и друг човек, на когото след това се правят изследвания и няколко месеца по-късно също получава диагнозата „паркинсон“. Милн обяснява, че миризмата, свързана с болестта, е мускусна и мазна и се задържа задълго по дрехите и тъканите. Тя е най-забележима, когато симптомите на пациента са най-силни. Това обикновено се случва преди поставянето на диагнозата или когато лекарствата не помагат.
► Ацетон и амоняк
Причината за миризмата на ацетон се крие в панкреаса: и тялото, и дъхът издават аромат на лакочистител, когато страдате от диабет и инсулинов дефицит. А ако се усеща амоняк през кожата, това показва проблем с черния дроб.
|
Обилно изпотяване
♦ След стресиращ ден на работа или тичане след автобуса забелязваме, че излъчваме много по-лоша миризма от обикновено. Телата ни са покрити с приблизително два до четири милиона потни жлези, повечето от които са вид клетки, наречени екринни жлези. Когато сме стресирани, се потим много по-обилно благодарение на втори вид жлези, известни като апокринни жлези. Те са концентрирани в окосмени области, като подмишниците, и отделят пот, богата на протеини и мастни вещества, наречени липиди. Д-р Брус Кимбъл, експерт по миризми в Центъра за химически изследвания „Монел“, отбелязва, че миризмата ни не е само резултат от нашия собствен метаболизъм. Ние поддържаме милиони микроби и те също могат да реагират на промените в метаболизма ни. Когато тези микроби внезапно се заплетат в богата на хранителни вещества пот след стрес, това ги кара да започнат да се хранят трескаво. Летливите химикали, отделяни от бактериите, докато се хранят и размножават, са това, което придава на потта от стрес острата й миризма. |
Милена ВАСИЛЕВА
