На пръв поглед изчезването на агентите в ChatGPT изглежда като поредна продуктова промяна, останала почти незабелязана. Нямаше официално съобщение, нито драматичен край, пише money.bg.
Именно в тази тишина обаче се крие по-дълбокият смисъл – когато стратегически важна функция се премахва без шум, причината рядко е техническа. Обикновено е системна.
Агентите не бяха просто допълнение към платформата на OpenAI. Те представляваха първия реален опит моделът да излезе от ролята на пасивен събеседник и да се превърне в автономен изпълнител – система, която планира, взема решения, извършва последователни действия и поддържа дългосрочен контекст. Това е самата дефиниция на агентния изкуствен интелект.
Поставянето на тази функция на пауза подсказва, че OpenAI е натиснала стоп бутона точно преди преминаването на граница, която вече не е само технологична, а регулаторна, конкурентна и геополитическа.
Контекстът: защо моментът не е случаен
На този фон придобиването на Manus от Meta не изглежда като съвпадение, а като катализатор. Manus не е поредният модел, а завършен, монетизиран агентен продукт, който още от първата си версия демонстрира автономност – планиране, изпълнение на сложни задачи, работа с реални инструменти и най-същественото – усещането, че „нещо върши работа вместо теб“.
Историята на Meta показва добре познат модел. Компанията не печели технологичните войни, защото е първа, а защото купува правилния продукт в точния момент и го вгражда в екосистема с милиарди потребители. Instagram, WhatsApp и Oculus са примери за това – не покупки на функции, а на нови поведенчески навици, които могат да се мащабират.
Агентите като риск, не като екстра
Агентният AI вече не е просто софтуер. Система, която резервира пътувания, анализира финанси или взема решения от името на потребителя, се превръща в дигитален представител. Регулаторите в САЩ и Европа все още нямат ясен отговор кой носи отговорност при грешка – платформата, моделът или потребителят. В момента, в който агентите станат масови, тези въпроси стават неизбежни.
Има и стратегически риск. OpenAI е платформа, но не разполага със собствена социална мрежа или операционна система, които да я вграждат в ежедневните навици на милиарди хора. Meta разполага с това. Ако агентите се превърнат в новия интерфейс към дигиталния свят, мястото, където „живеят“, може да се окаже по-важно от това кой ги е създал.
Икономиката зад решението
Manus вече генерира над 100 милиона долара годишни приходи – рядко постижение за агентен продукт толкова рано в цикъла му. OpenAI, въпреки огромната си популярност, все още търси устойчив модел на монетизация извън абонаментите и корпоративните договори. Агентите, ако не са строго контролирани, могат драстично да увеличат разходите – повече изчисления, повече контекст, повече отговорност.
Спиране или преход
Затова е напълно възможно случващото се да не е „край“, а преход. Исторически, когато OpenAI ограничава дадена функция, тя често се връща по-късно в по-интегрирана и по-стратегическа форма. Агентите вероятно ще се появят отново – не като свободен експеримент за всички, а като част от по-затворена и контролирана екосистема, вероятно в корпоративен или силно вертикализиран контекст.
Сделката на Meta с Manus само ускорява този процес. Тя показва, че надпреварата вече не е за модели, а за агентни платформи. Моделите се превръщат в стока. Агентите – в продукт. А продуктът печели, когато има дистрибуция, доверие и навик.
Именно затова изчезването на агентите в ChatGPT не бива да се тълкува като слабост. По-скоро е знак, че играта навлиза в нов етап – по-тих, по-концентриран и по-опасен. И когато агентите се върнат – независимо дали от OpenAI, Meta или трети играч – те вече няма да са експеримент. Те ще бъдат инфраструктура.
