Една ярка звезда отвежда тримата влъхви до рождественската ясла във Витлеем. Изобразявана е с дълга опашка, но най-вероятно Витлеемската звезда не е била комета, пише Deutsche Welle. За какво явление тогава говорим?
След раждането на Божия син Исус Христос, в Йерусалим се появяват тримата влъхви от Изтока – както пише в Новия завет. Дошли, понеже знамение ги довело при новородения цар – последвали звезда, отвела ги до яслата на Исус във Витлеем .Звездата греела над яслата.
Дали е била Халеевата комета?
Звездата краси много от домовете по Коледа . Понякога има дълга опашка и прилича на комета. Кометите понякога са много светли и могат да се видят само за кратко – в такъв случай може това да е обяснението. Контрааргументът е, че за кометите обичайно се смята, че носят нещастие, посочва АРД.
Поредното минаване на Халеевата комета, която се появява редовно на всеки 76 години, е било през 1301-ва. Художникът Джото вижда кометата и става първият, нарисувал опашата звезда над яслата на Исус. Във Витлеем обаче Халеевата комета е забелязана преди това – 12 години преди раждането на Исус Христос .
Други комети също не е имало как да се видят в подходящото време, т.е. между седмата и четвъртата година пр.н.е., когато се предполага, че е роден Исус. Нито има оттогава сведения за комети, нито пък на базата на математически изчисления може да се открие подходящ кандидат сред периодично появяващите се комети.
През Античността звездното небе също е било подробно изследвано, респективно светла комета не е имало как да бъде видяна само от тримата влъхви, пише Deutsche Welle. Но освен в Евангелието на Матей никой от съвременните не разказва за ярко звездо сияние. Поради това още от втори век след раждането на Христос се правят догадки какво би могла да представлява звездата от Витлеем, пише германската обществена медия.
Витлеемската звезда на Кеплер е образувана от две големи планети
Алтернатива на тезата за кометата е представена през 17-и век от астронома Йоханес Кеплер: през 1603 г. той наблюдавал как двете големи и много ярки планети Юпитер и Сатурн се срещат на звездното небе. Такива планетарни срещи (конюнкция) се случват редовно и могат да бъдат изчислявани. Кеплер е пресметнал, че такова планетарно съединение трябва да е имало и през седмата година преди новата ера. Тогава в рамките на няколко месеца двете планети се срещат цели три пъти, посочва АРД.
Подобно нещо се случва веднъж на 20 години. Т.е. става дума за редовна сензация, която трябва да е била позната и на античните астрономи и мъдреци, които са изследвали орбитите на планетите и са ги описвали.
Как се стига до „Голямата конюнкция“?
При обиколките си около слънцето извън земната орбита планетите всяка година изглеждат като че ли се въртят обратно в небето. Дотам се стига, защото по-бързата Земя изпреварва съответната планета по вътрешната орбита и в сравнение с фиксираното небе тя като че ли се движи обратно за известно време – вместо на изток, външната планета първо се движи на запад, после се обръща и отново се насочва на изток.
Всеки 20 година по-бързият Юпитер изпреварва Сатурн по вътрешната орбита и двете планети почти едновременно завъртат обратната си спирала почти по едно и също време. Но по-близкият Юпитер прави спиралата много по-бързо от съседа си Сатурн и затова го изпреварва по един път във всяка посока – общо три пъти.
Малко вероятно е обаче Голямата конюнкция (на Юпитер и Сатурн) да е било възприето като нова звезда. Тъй като в седмата година преди новата ера в продължение на месеци е можело да се наблюдава как Юпитер и Сатурн се приближават, разделят се и после пак се сближават. Въпреки това в продължение на векове след Кеплер се е размишлявало дали неговата теза би могла да обясни звездата от Витлеем.
Втората теза на Кеплер
Самият Кеплер също не спира да мисли за Витлеемската звезда, тъй като само година по-късно излиза с още една теза за произхода на светлината: през 1604 година астрономът наблюдава нова звезда почти на същото място на небето, където е наблюдавал и Голямата конюнкция, посочва по-нататък АРД.
Само че това, което се нарича Супернова , не е наистина нова звезда, а силна експлозия на звезда, която преди това е била незабележима. Именно ако при експлозията бъде унищожена цялата звезда, се говори за Супернова, обяснява германската обществена медия.
Кеплер се опитва да обедини двете си тези: той разсъждава дали срещата на планетите може да е довела до звездната експлозия.
Рождената дата на Христос продължава да се търси
Но защо е толкова важно да се знае какво точно е представлявала Витлеемската звезда? Ако космическата причина за феномена бъде установена, астрономите биха могли да изчислят кога се е състоял. И най-накрая би могло да се установи кога е роден Исус – не само като местоположение, подобно на тримата влъхви, но и като точна дата. Тъй като определено тя не е 24 декември в първата година след новата ера.
За идеята за Коледа това обаче е без значение. Празникът едва ли ще бъде преместен, ако се установи точната дата. А звездата ще си остане част от коледната история, независимо дали я е имало или не, обобщава АРД.
