В ексклузивен разговор за КМГ политикът и експерт по технологично развитие, дигитална трансформация и модерно управление Даниел Опров подчертава, че Китай има своя последователна визия за модернизация и развитие и реализира политика, в която дигиталната икономика и високите технологии са интегрална част от националната стратегия за развитие, пише КМГ.
„Дигитализацията може да бъде стратегическа основа на българо-китайското партньорство“- убеден е експертът. Даниел Опров е член е на ГС „Родина, общество, държавност“, чиято цел е подпомагането на диалога между институции и граждани. Със своя над 25-годишен опит в държавната администрация и в частния бизнес той нееднократно е изразявал мнението си за модернизацията в китайски стил, иновационните подходи в китайската икономика и значението им за глобалното икономическо развитие. В разговора ни той е се спира по-конкретно на ролята и възможностите на дигитализацията в българо-китайското икономическо партньорство.
В. Г-н Опров като дългогодишен експерт, моля обяснете ни как, според Вас, иновациите и дигитализацията могат да допринесат за по-ефективното развитие на двустранните икономически отношения между Китай и България?
О. В съвременната международна среда дигитализацията и иновациите се утвърждават като ключов елемент не само на икономическото развитие, но и на устойчивите междудържавни отношения. В този контекст сътрудничеството между Китай и България притежава значителен потенциал, основан на взаимно уважение, прагматизъм и дългосрочна визия. Като привърженик на прагматичните международни отношения, вярвам, че България може да се възползва от стратегическото партньорство с Китай в областта на дигитализацията и технологиите, като същевременно остава активен и отговорен член на Европейския съюз. Подобен подход не само подкрепя икономическата модернизация, но и създава условия за устойчиво развитие и подобряване живота на хората.
Китай има своя последователна визия за модернизация и развитие и реализира политика, в която дигиталната икономика и високите технологии са интегрална част от националната стратегия за развитие. Днес дигиталната икономика формира над 40 процента от брутния вътрешен продукт на страната, а с около 1,1 милиарда интернет потребители Китай разполага с най-мащабната цифрова екосистема в света. Тези резултати са отражение на стабилна държавна политика, която насърчава иновациите, публично-частното партньорство и използването на технологии в услуга на икономиката и обществото. Това е ценен опит, от който България и Европа могат да се учат при внедряването на цифрови решения.
В. Каква е ситуацията с дигитализацията в България и какъв принос може да има страната в сътрудничеството между България и Китай, както и в икономическите отношения между Китай и Европа?
О. България, като държава член на Европейския съюз, разглежда дигитализацията като важен инструмент за икономическа модернизация и повишаване на конкурентоспособността. ИТ секторът в страната допринася с около 6–7 процента от БВП, а България разполага с квалифициран човешки капитал и стратегическо географско положение. Виждам България като мост между Европа и Азия, способна да привлича инвестиции, технологии и иновации от Китай, без да застрашава европейската си идентичност и ангажименти. Този подход отразява ценности като откритост, взаимно уважение и стремеж към устойчиво развитие.
В. Бихте ли посочили някои по-конкретни стратегически измерения на двустранното ни сътрудничество?
О. Политически диалог, основан на взаимно уважение – това е в основата на сътрудничеството. Развитието на сътрудничеството в областта на дигитализацията изисква редовен и открит диалог, който отчита националните приоритети и регулаторните рамки на двете страни.
В. Да ни кажете нещо повече за възможностите за китайски инвестиции в България, в контекста на дигитализацията и модернизацията в китайски стил?
О. Икономическа дипломация и инвестиционно партньорство – това е изключително важен акцент в отношенията ни. Китайските инвестиции в технологични и иновационни проекти в България могат да бъдат част от по-широката рамка на икономическо сътрудничество. България предлага предвидима среда и достъп до европейските пазари, което увеличава стойността на двустранните инициативи.
Технологии, доверие и устойчиво развитие, съчетани с балансирания подход между иновации и сигурност, укрепва взаимното доверие и създава дългосрочни партньорства. Бих искал да подчертая, че сътрудничеството между Китай и България има своя регионален и международен контекст, тъй като то има значение не само двустранно, но и за стабилността и развитието на по-широкия регион. България може да играе ролята на конструктивен партньор в диалога между Китай и Европа. Китайската визия и българската отвореност създава условия за балансирано, взаимноизгодно и конструктивно сътрудничество, което носи реални ползи за обществото и икономиката в глобален мащаб.
