Сърбия навлиза в решаваща политическа фаза, в която сблъсъкът между властта и улицата вече не е въпрос на протести, а на бъдещи избори. Президентът Александър Вучич обяви, че вот ще има в края на 2026 г. и призова за „хладнокръвие“, но зад кулисите на недоволството все по-ясно се оформя тезата, че именно протестното движение ще излъчи следващото управление.
Тази прогноза идва от един от най-активните поддръжници на студентите – проф. Александър (Алек) Кавчич, който не изключва политическа промяна още с първия следващ вот.
Ученият, който застана зад улицата
Алек Кавчич е име, добре познато в академичните среди на САЩ, с преподавателски опит в университети като Харвард и Карнеги Мелън, патенти и фондация, финансираща образование. В Сърбия обаче той се превърна в символ на интелектуалната подкрепа за протестиращите студенти.
Според него образователната система в страната е под натиск, а протестите вече не са емоционална реакция, а осъзнато движение за възстановяване на ценности и работещи институции.
Кавчич открито говори за корупцията и институционалния разпад като истинските причини за масовото недоволство, което избухна след трагедията в Нови Сад, но бързо надхвърли конкретния повод. По думите му именно младите хора са изместили разговора от скандали към въпроса каква държава искат да имат.
Задържан на летището, но още по-гласен
В разгара на протестите професорът се завръща в Сърбия, но е задържан на летището в Белград без официално обяснение. Макар впоследствие да е освободен, случаят само засилва позицията му като критик на властта.
Той твърди, че обществената подкрепа за протестите не отслабва, а напротив – в социологическите сондажи тя расте, дори когато броят на хората по улиците временно намалява.
Според него това е знак, че исканията вече са еволюирали – от справедливост към ясно политическо настояване за избори. Отказът на управляващите да ускорят този процес само отлага неизбежното.
Изборите като точка на пречупване
Докато Вучич гледа към края на 2026 г., Кавчич е категоричен, че избори рано или късно ще има и те ще донесат промяна. Той прогнозира, че протестното движение ще спечели вота, защото зад него стои широка обществена коалиция, а не партийна структура.
Това не е крайно движение, подчертава професорът, а обединение на млади хора без идеологически разделения, които искат да останат и да живеят в собствената си страна.
Именно тази енергия, според него, е липсвала на по-старите поколения, които са чакали „някой друг“ да свърши работата вместо тях.
Новите лидери няма да приличат на старите
Макар името му да се спряга като възможен наследник на Вучич, Кавчич избягва директна политическа заявка. Той твърди, че новите лица ще бъдат избрани от самите млади хора, които ще излъчат свои представители за парламента.
Ролята на по-старото поколение, по думите му, е друга – да помогне за изграждането на държава, в която ценностите не са обезценени и в която образованието е защитено, а не наказвано.
Оптимизмът му за бъдещето на Сърбия е ясен, но не защото вярва на политиците, а защото вярва на поколението, което вече е на улицата и гледа към урните.

