Забравете за макроикономическите анализи за момент. Най-важният въпрос на прага на 2026 година е: „Ще мога ли да си платя сметката в ресторанта на 31 декември или 1 януари?“.
Преди да мислим за лихвите и кредитите, трябва да се подготвим за първите часове и дни на промяната, които крият някои технически капани.
„Стандарт“ предлага практичен наръчник за оцеляване при прехода: от блокиралите карти в новогодишната нощ и пазаруването с две валути, до обърнатите курсове в бюрата и дългосрочните прогнози за ипотечните ви заеми.
Кога картите ще спрат да работят
Ако планирате бурно парти за посрещането на 2026 г. в ресторант или хотел, задължително се запасете с пари в брой. В новогодишната нощ се очаква техническо прекъсване на системите за няколко часа, докато банките пренастройват софтуера си за работа с евро. Това означава, че ПОС терминалите и банкоматите няма да работят точно в най-натовареното време и няма да можете да платите сметката си с карта.
Някои заведения дори са предупредили, че няма да отворят врати, за да избегнат хаоса, а други изрично изискват от клиентите си да носят кеш.
Експертите съветват да се запасите с дребни банкноти още на 30 декември, за да избегнете опашките пред устройствата в последния момент. Техническите екипи на банките ще работят денонощно, като се очаква пълната функционалност на картовите плащания да бъде възстановена поетапно в ранните часове на 1 януари.
Важно е да знаете, че онлайн банкирането и мобилните приложения също може да имат временни прекъсвания или ограничения за вътрешните преводи в този критичен времеви прозорец, докато системите се синхронизират с европейските.
Особено внимание трябва да обърнете и ако искате да внесете левове на банкомат след 1 януари. Законът не задължава банките да приемат стари левови банкноти чрез депозитните си устройства (ATM с функция за внасяне). Това е въпрос на техническа готовност и желание на самата банка.
До момента само три банки – „Българо-американска кредитна банка“ (БАКБ), „Банка ДСК“ и „Обединена българска банка“ (ОББ) – са потвърдили, че техните клиенти ще могат да внасят левове на машините им през първия месец (до 31.01.2026 г.). За клиентите на останалите трезори вероятно ще се наложи посещение на каса за обмяна на старите банкноти.
Януари – месецът на двойното плащане
Макар датата 1 януари 2026 г. да звучи като рязка граница, държавата е предвидила един месец „буферен период“ за по-плавен преход. В рамките на този месец ще имаме паралелно обращение на двете валути, което означава, че в магазините ще можете да плащате както в левове, така и в евро.
Търговците обаче ще са длъжни да ви връщат ресто само в евро, освен в редки случаи, когато това е практически невъзможно. Този подход вече е изпитан в другите европейски държави и цели да изтегли по естествен път старите левове от джобовете ни, без да се налага специално ходене до банката.
За да сте подготвени още от първия ден, БНБ и търговските банки предлагат предварително т.нар. „стартови пакети“ с евромонети, които ще може да закупите срещу левове до края на декември. Това ще ви позволи да разполагате с дребни пари за кафе или цигари веднага след Нова година, без да чакате ресто от търговците.
При обмяната на големи суми в брой на каса обаче имайте предвид, че изискванията за мерките срещу изпирането на пари остават в сила и банковите служители ще изискват попълване на декларация за произход при суми над определен праг.
Има обаче едно важно изключение при машините – от първия ден на новата година банкоматите спират да „говорят“ на български език, образно казано. Те ще пускат единствено и само евробанкноти, така че не разчитайте да изтеглите левове от тях след Нова година. При плащането на данъци и такси към държавата ситуацията също има своите тънкости.
Ако решите да платите задълженията си в брой на каса по време на двойното обращение, ще можете да използвате левове. Ако обаче плащането е по банков път, то задължително трябва да е в евро, тъй като сметките вече ще са автоматично превалутирани.
А какво да правим със спестените левове под дюшека след края на януари? Няма място за паника, защото Българската народна банка ще обменя стари пари буквално вечно – процесът е безкраен и безплатен.
За по-голямо удобство през първите 12 месеца (до 31 декември 2026 г.) търговските банки и пощенските станции в по-малките населени места също ще обменят левове в евро без такси. След тази дата обаче банките и пощите имат право да спрат услугата, така че закъснелите ще трябва да се разходят до касите на БНБ.
Единна база за прозрачност
Свикнали сме, когато минаваме покрай обменно бюро, да гледаме колко лева струва един долар или един паунд. От 1 януари 2026 г. обаче тази логика се обръща на 180 градуса и може да предизвика сериозно объркване в първите месеци.
България преминава към европейския стандарт на котиране, където еврото е „царят“ и всичко се измерва спрямо него. Вместо „1 долар = 1,85 лева“, на таблата ще виждаме „1 евро = 1,08 долара“.
Тази промяна не е прищявка, а следва правилата на Европейската централна банка и вече е факт в страни като Хърватия, Латвия, Литва и Естония. Целта е да има единна база за сравнение и по-голяма прозрачност за бизнеса и туристите в цялата еврозона. Въпреки че математически стойността на парите ви е същата, визуално числата ще изглеждат съвсем различно.
За да се ориентирате, ще трябва да промените начина си на смятане. Ако преди сте умножавали, сега може да се наложи да делите, за да разберете стойността. Съветът е в началото да използвате валутен калкулатор на телефона си, за да сте сигурни, че не сте се подвели от „обърнатите“ курсове на таблото.
За да се избегнат злоупотреби при преизчисляването на цените в магазините, контролните органи ще следят стриктно за правилното закръгляване до втория знак след десетичната запетая. Търговците са длъжни да използват официалния фиксиран курс с всичките му пет знака, а не свои произволни „лесни“ курсове като 1,95 или 2 лева.
Тази математическа прецизност е законова гаранция, че покупателната способност на доходите ви ще се запази напълно идентична в момента на конверсията.
Потребителите да следят новите тарифи
Една от големите надежди на потребителите е, че приемането на еврото ще намали таксите, тъй като банковият сектор ще спести над 1 милиард лева от транзакционни разходи. Експертите обаче бързат да охладят този ентусиазъм.
Според тях самата смяна на валутата няма автоматично да доведе нито до поевтиняване, нито до поскъпване на стандартните банкови услуги. Таксите се определят от оперативните разходи на банките за персонал, IT сигурност и поддръжка на клонова мрежа, които няма да изчезнат с еврото.
Нещо повече, очаква се банките да търсят начини да компенсират загубените приходи от валутни преводи и превалутиране, което беше сериозно перо в бюджетите им. Възможно е да видим появата на нови пакети услуги или леко увеличение на месечните такси за поддръжка на сметка, за да се балансира финансовият резултат.
Все пак, добрата новина е, че трансграничните преводи в евро към други страни от ЕС ще станат още по-бързи и евтини, приравнени напълно към цените на вътрешните преводи. Потребителите трябва внимателно да следят новите тарифи, които банките са длъжни да обявят месеци преди датата на присъединяване.
Важен детайл е, че всички преводи в евро към държави от Европейското икономическо пространство ще се третират като вътрешни плащания по силата на европейския регламент. Това на практика премахва високите такси за международни преводи, които досега достигаха десетки левове, и улеснява значително родителите със студенти в чужбина или хората, пазаруващи от европейски сайтове.
Също така, ожесточената конкуренция с финтех компаниите ще принуди традиционните банки да задържат таксите за дигитални услуги ниски, за да не губят клиенти.
Ще скочат ли лихвите при кредити и депозити
Водещи банкери и финансисти са категорични, че поне в следващите 2-3 години не ни очаква шоково поскъпване на заемите. Този феномен се обяснява от експертите с огромната ликвидност, която ще залее пазара. В момента БНБ изисква от банките да заделят 12% от средствата си като минимални резерви (или 12 лева на всеки 100), които стоят блокирани с нулева доходност.
В еврозоната обаче правилата са други – изискването е само 1%, което на практика ще „отключи“ между 13 и 14 милиарда лева свеж ресурс в българската банкова система.
Тъй като банките ще разполагат с толкова много свободни пари, те няма да имат икономически стимул да се състезават агресивно за привличане на депозити от гражданите. Това означава, че ако имате свободни средства, не очаквайте лихвите по влоговете да скочат драстично – банките ще предлагат сигурност, но не и висока доходност.
От друга страна, тази свръхликвидност действа като естествена спирачка срещу вдигането на лихвите по кредитите, задържайки ги на ниски нива въпреки тенденциите в Западна Европа. Важно е да се отбележи, че докато Европейската централна банка може да променя основния лихвен процент, изобилието от пари на местния пазар ще смекчи този ефект за българския потребител.
