Есен 2025 донесе поредица от конфликти около продукции, вдъхновени от Библията – територия, която Холивуд навлиза внимателно, но често експлозивно. Два нови филма се оказаха в центъра на ожесточени спорове: хорърът „Синът на дърводелеца“ с Никълъс Кейдж и епичната драма „Възкресението“ на Мел Гибсън.
„Синът на дърводелеца“: хорър за детството на Исус разгневи религиозни общности
Предстоящата премиера на „Синът на дърводелеца“ (14 ноември) вече разпалва напрежение. Филмът, в който Никълъс Кейдж играе Йосиф, е описван като класически екзорсистки хорър, но сюжетът стъпва върху апокрифния текст „Детското евангелие на Тома“.
Това произведение, неприето от канона, разказва ранни истории за Исус между 5 и 12-годишна възраст – период, който в Библията остава напълно неизяснен. Именно тази „бяла зона“ от живота на Месията превръща лентата в плод на въображението на сценаристи, вдъхновени от гностицизма и хорър естетика.
Във филма малкият Исус започва да проявява дарбите си за лекуване и възкресяване, докато семейството му е преследвано от демонични сили, водени от Сатаната. Според религиозни критици сюжетът е „богохулен“, а самата идея да се показва свръхестествено надарен млад Исус в хорър контекст е определена като „отвратителна“ и „опасна“.
Никълъс Кейдж, като земния баща на Христос, допълнително поражда дебати заради споровете около образа на Йосиф в различните апокрифни традиции.
Вторият скандал: Кася Смутняк като Дева Мария във „Възкресението“
Другият взрив в религиозното пространство избухна около кастинга на Мел Гибсън. Полската актриса Кася Смутняк е избрана за ролята на Дева Мария в продължението на „Страстите Христови“, чиито снимки протичат в „Чинечита“, Матера и Пулия.
Католически активисти и политици в Полша реагираха остро, защото Смутняк публично подкрепя правото на аборт. Според тях това я прави „неподходяща“ да изобрази Богородица. Режисьорът Мел Гибсън засега не коментира критиките.
До нея във филма ще играе Рикардо Скамарчо като Пилат Понтийски – роля, която в първата част бе поверена на българина Христо Шопов.
История на скандалите: Мария, Исус и вечните спорове
Библейските образи винаги са били чувствителна тема. За милиони хора те не са художествени персонажи, а свети личности.
Пример за това е Мая Моргенщерн – еврейка по произход, която изигра Дева Мария в „Страстите Христови“ (2004). Част от вярващите я приеха като символ на диалог между религиите, други се противопоставиха на избора.
Джим Кавийзъл, в ролята на Исус, преживя физически изпитания по време на снимките – удари от мълния, пневмония, реални наранявания при бичуването. След филма той се радикализира идеологически и започна да говори остро за религия, аборти и конспирации. Това според мнозина го постави „в немилост“ в Холивуд.
Мария Магдалена и „Последното изкушение“ – вечните рани на киното
През 2018 г. Руни Мара бе силно критикувана като Мария Магдалена, защото филмът я представи като духовно равна на Христос – нещо неприемливо според православни, католици и протестанти, които видяха в лентата „влияние от Дан Браун“.
Но най-яркият пример за фурор остава „Последното изкушение на Христос“ (1988). Във филма Христос е изобразен като човек, способен на греховни желания и живот с Мария Магдалена. Реакциите бяха взривни: протести, забрани, а в Париж кино „Сен Мишел“ бе подпалено. Тринадесет души бяха ранени.
„Ной“: гняв от християни и мюсюлмани
Филмът „Ной“ (2014) също предизвика две различни религиозни вълни на недоволство.
Християни го критикуваха заради апокрифни сюжети, а много мюсюлмански държави – ОАЕ, Катар, Бахрейн, Пакистан – го забраниха заради несъвместимост с ислямските възгледи. В Корана Ной е пророк, затова художествената интерпретация с насилие и нефилологични мотиви бе сметната за оскверняване.
Какво следва?
Холивуд продължава да се връща към библейски сюжети – неизчерпаеми, силни и емоционални, но почти винаги експлозивни.
Новите скандали около Никълъс Кейдж и Кася Смутняк само потвърждават, че всяко докосване до свещени теми е рисковано начинание: зрелищно за киното, болезнено за вярващите и неизменно съпроводено с бурни реакции.
А тази есен е само поредното доказателство.
