Един от заложниците, отвлечени на 7-ми октомври 2023-та година от фестивала „Нова“, разказва за срещата с дявола и ада на плена.
„Върнах се от среща с дявола“ – това разказва Ром Браславски, цитиран от БНТ.
„Важно е да се разкаже тази история. Това е свидетелство. Хората трябва да знаят какво преживях, да знаят какво е страдание. Върнах се от среща с дявола“.
Ром Браславски беше освободен на 13-ти октомври. Неговата среща с дявола започва над две години по рано на фестивала „Нова“, където работи като охранител.
При атаката се опитва да помогне на останалите и накрая е заловен от терористите. Не се предава лесно.
„Правя спринта на живота си — но в живота не съм бил толкова изтощен. Тялото ми не може да тича, а аз тичам въпреки това. И виждам, че всъщност тичам към оградата. Вече е пред мен, може би на 60 метра. Казвам си: „По дяволите, накъде тичам?“. Наляво — терористи, надясно — терористи, зад мен — той.
Настигна ме, счупи ми носа с юмруци — до кръв. После ме вкараха в колата и влязохме в Газа. Вкараха ме в някакъв апартамент и ме вързаха за гардероб“.
Ром се е научил как да се освобождава от белезници. Тайно ги сваля и в апартамента. Толкова е гладен, че решава да си направи макарони, докато похитителите му ги няма.
Запалва вещите им, но димът привлича десетки жители на Газа и се струпват около къщата.
„Започват да блъскат по вратата, по прозореца. Гледам — буквално са на метър от мен. И си казвам: „По дяволите, хванаха ме. Боже, хванаха ме“. Просто се хвърлих под леглото, покрих се с одеяло. Но те влизат, издърпаха ме изпод леглото и започна побой. Беше ми много трудно да ходя или да стоя прав поне две седмици след това. Това бяха побоища до смърт — може би цял час. Юмруци, ритници в лицето“.
Докато е в плен, терористите му съобщават, че баща му е починал.
Започва да се самонаранява
Отчаянието взема връх и започва да се самонаранява.
„Отидох, взех чаената чаша и я ударих в главата си. Не се счупи. Ударих още два пъти — и си счупих чашата в главата. От отчаяние, от ярост, от нерви — вече не можеш да си запазиш разсъдъка си. Потекоха огромни количества кръв, загубих съзнание. Казах си: „Да, това е сериозна чаша“. Може би това ще ме убие. В болница нямаше да ме закарат, исках просто да ми изтече кръвта и да умра“.
Ярко си спомня дните, когато идват хуманитарните помощи в Газа, а той е държан гладен.
„Усещаш миризмата на месо, на нес-кафе, помня миризмата на чай. Има сладък аромат — те знаят как да правят чай. И те имат едно ястие — ориз с мляко. Много вкусно. Миризмата му… като да вариш захар с мляко — усещаш аромата и стомахът ти се обръща“.
И точно, когато мракът го обгръща безнадеждно, похитителите го събират с друг заложник – 28-годишният Александър Трофимов.
„Това беше най-големият подарък, който получих. Седях със Саша, в началото си шепнехме. Не знам защо, започнах да му изливам целия си живот, какво чувствам, от какво ме е страх, а той – своята история. И говорехме с часове, часове, часове, без да спираме“.
Но вратите на ада тепърва ще се отворят за Ром.
Израелската армия нахлува в град Рафа и терористите от Ислямски джихад напускат и разделят Ром и Саша.
Започват нечовешки изтезания.
„Той ми казва: „Чуй, ако приемеш исляма, ще ти давам много храна, ще оживееш с нас. Обещавам – не се тревожи, никой няма да направи нищо с живота ти. Ела, приеми исляма. Присъедини се към истинската религия – към Мохамед“. Помислих си – той знае, че това никога няма да се случи. И му казах: „Роден съм евреин, и ще умра евреин““.
Отнемат му сетивата – едно по едно.
Първо връзват очите му и стои в непрогледен мрак с дни, после отнемат и слуха му.
Пъхат камъни в ушите му.
„И чуваш, усещаш ударите – туп, туп, туп. Казвам си: „Това ли е сърцето? Какви са тези удари?“. Опитвам се да си проверя пулса. И усещам туп, туп, туп. Мозъкът бие, усещаш кръвта си. Това е болка.
Болка, каквато никога през живота си не съм преживявал. Да се каже, че са ме измъчвали, защото Бен Гвир прави провокации в затвора — това не е вярно. Те ме измъчваха по една причина: защото съм евреин.
Не заради Бен Гвир, не заради Нетаняху, не заради нищо друго. Изтезаваха ме, защото съм евреин — това е. Ден след ден, ден след ден, тялото ми рухва. Не ям. Не намирам спасение. Цялата война издържах, но това беше моментът, когато духът ми се счупи. Нямах сили да се моля“.
Сексуално насилие
Ром смело разказва, макар и не в детайли, за най-тежкия момент.
„Това е сексуално насилие, и основната му цел е унижение. Той стъпка достойнството ми — точно това направи“.
Най-малко 4 жени, държани в плен също съобщават за сексуално насилие. През март миналата година експерти на ООН също съобщават за ясни и убедителни данни, че заложници в Газа са били обект на сексуално насилие. Хамас отрича. Ром Браславски е един от 20-те заложници, които бяха освободени като част от примирието между Израел и Хамас.
„Последната нощ ни сложиха в тунел. Бяхме осем заложници, натъпкаха ни на тясно. И тогава виждам Бар. В началото не го разпознах, трудно беше. Беше побелял, отслабнал, чертите му се бяха променили. И тогава осъзнах, че това е Бар. Лудост, не знаех, че е заложник.
Моята мечта е да се върна назад. Да се върна във времето. Към 6 октомври. Това беше моята мечта – всичко това да не се беше случило“.
