Проектобюджетът на съдебната власт за 2026 г. доближава 1 милиард евро, като близо 90% от тези средства са предназначени за заплати. В същото време, повече от половината от всички инвестиции в модернизацията на системата се финансират с европейски средства.
Това показва доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), цитиран от „Фокус“, който анализира финансирането на правосъдието в периода 2017-2024 г.
Модернизация, оставена на ЕС
Според анализа, българското правосъдие се е превърнало в добре финансирана власт, особено по отношение на възнагражденията, което се смята за гаранция за независимост.
Проблемът обаче е, че докато държавата осигурява огромни суми за заплати, тя изглежда е прехвърлила отговорността за развитието, дигитализацията и повишаването на капацитета почти изцяло на външно финансиране от Европейския съюз.
За периода 2017-2024 г. институциите в съдебната власт (ВСС, ИВСС, Министерство на правосъдието и НИП) са получили финансиране от ЕС на обща стойност 70,5 млн. лв. (от които 62,5 млн. лв. реално изплатени).
Макар тази сума да е под 1% от общия бюджет на съдебната власт за периода, тя представлява над 54% от общия размер на капиталовите разходи.
С други думи, повече от половината от инвестициите в модернизация на правосъдието в България са с европейски средства.
Ефектът: Усвояване има, резултати – неясни
Според ИПИ, институциите в системата (ВСС, НИП и МП) показват значителен административен капацитет да усвояват парите – „за каквото кандидатстват, си го получават и харчат“, като усвояемостта понякога надхвърля 90%.
Ключовият проблем обаче е, че липсва анализ на ефекта от тези средства върху качеството на правосъдието и общественото доверие.
-
Формално отчитане: Проектите се оценяват по формални индикатори (брой обучения, приети документи), а не по реални измерители като бързина на съдопроизводството или намаляване на административната тежест.
-
Липса на планиране: След края на проектите, поддръжката и надграждането им рядко се осъществяват със собствени ресурси. „Видно е, че ВСС постоянно и трайно модернизира едни и същи портали и регистри“, отбелязват от ИПИ.
-
Зависимост: Така европейското финансиране се превръща „не в катализатор, а в заместител на държавната отговорност“. Модернизацията спира в момента, в който спре и европейският проект.
Примерите за това са налице – Единният портал за електронно правосъдие и централизираните регистри са важна крачка, но те не биха съществували без парите от ЕС, а ефективността на похарчените средства остава „спорна“.
Липса на прозрачност във ВСС
Анализът критикува и липсата на прозрачност при управлението на тези проекти, особено от страна на Висшия съдебен съвет (ВСС), който координира модернизацията.
„Липсата на публичен регистър на отговорните членове по проекти, нулевата информация за получените от тях възнаграждения и отсъствието на публични индикатори за ефект създават усещане за формалност – изпълнението е мотивирано от заложените средства, а не от реалната потребност“, се казва в доклада.
Според ИПИ, липсата на яснота как се харчат средствата от ЕС подкопава общественото доверие в смисъла от членството на България в съюза. Експертите заключават, че докато българската държава поставя основен акцент върху възнагражденията, модернизацията и професионалната подготовка са възложени почти изцяло на Брюксел.
