Голямата оперна певица Стефка Евстатиева си отиде дни след като присъства на финала на международния конкурс „Опералия“. Тя има забележителна световна кариера и постижения в оперното изкуство, припомниха нейните близки, покрусени от смъртта й.
Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе, но е израснала в Силистра. Свири на контрабас и заедно с баща си, който е виолист, участва в състава на градския оркестър.
По-късно е приета в Българската държавна консерватория, където нейна преподавателка е Елена Киселова. От 1971 до 1978 г. Евстатиева пее в Русенската опера. За пърата ѝ сценична изява ѝ поверяват ролята на Флора от „Травиата“. След това изпълнява Клара от „Годеж в манастира“.
Голямата й роля е Амелия от „Бал с маски“, която подготвя само за осемнадесет дни. След това оперите се множат и тя става любимка на публиката.
Стефка Евстатиева се присъединява към състава на Националната опера в София. Поканата идва от диригента Руслан Райчев през 1978 г. Възходящата кариера на българката я отвежда във Виенската Щатсопер, в Миланската Скала, „Ковънт Гардън“ в Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк, както и в повечето други престижни европейски театри, в Северна и Южна Америка.
След 1989 г. Стефка Евстатиева заминава със семейството си за САЩ и се установява в Ню Йорк.
Забележително е участието й в записите на диригента Емил Чакъров на оперите „Дама Пика“ на Чайковски и „Княз Игор“ на Бородин, а след това в „Снежанка“ и „Болярката Вера Шелога“ на Римски-Корсаков, дирижирани от Стоян Ангелов. Има и запис на „Пламъкът“ на Респиги.
В САЩ примата работи с Българския детски хор и училище „Гергана“ в Ню Йорк. Когато се завръща в България, често е канена да провежда майсторски класове с млади оперни певци.
