Историята на Ники и неговите осиновители от село Бузовград звучи като сценарий за филм – но е много повече. Това е урок за силата на любовта и за това как едно „проблемно дете“, както обществото често определя децата с труден старт, може да бъде променено, когато някой реши да го обича докрай.
„Искам да стана актьор. Трябва да стана задължително актьор. Моля ви, помогнете ми“, казва Ники с широка усмивка – момче, което е пораснало в болка, бунт и изпитания, но не е загубило мечтата си.
Осиновителите му си спомнят, че пътят към родителството започнал неочаквано трудно. „След изследвания установихме, че нашите кръвни групи са несъвместими. Заради това решихме да си осиновим дете“, разказва мъжът. „То трябва да подсили и да даде дори по-голям смисъл на нашата връзка“, допълва жената в „Ничия земя“ по NOVA.
Когато попада в живота им, Ники е едва на три години, почти не говори и вече носи белези от тежко преживяно изоставяне. Биологичната му майка го оставя при съседи с обещанието да се върне – обещание, което така и не изпълнява.
„Помня добре случая – беше отразяван и в новините. Тя го е оставила на съседи, а в количката е бил актът за раждане. Съседите са го предали на социалните служби“, разказва днес майката, която го отглежда с огромна отдаденост.
След престой в дом за деца съдбата най-после се обръща. Семейството от Бузовград го осиновява и, по думите му, „животът ми стана много по-слънчев, когато майка ми и баща ми ме осиновиха“.
Първите години са трудни – Ники има сериозни говорни дефекти, за които никой преди това не се е погрижил. Семейството го записва в детска градина, а след време и на фехтовка, за да развие увереност и дисциплина.
Училището обаче се оказва ново изпитание. Ники признава, че е бил подлаган на омраза и расизъм от свои връстници – стигма, която дълги години го бележи и го тласка към поредица от лоши решения. Следват проблемно поведение, конфликти, употреба на наркотични вещества, кражби и престъпления, довели до поправителни институции – точно като съдбите на много деца, наричани „трудни“.
Днес Ники се опитва да прекъсне този кръг. Мечтае да стане актьор. Борбен е, решен е да промени живота си и да върне доверието на хората, които му дадоха дом, име и шанс.
Неговите осиновители – майка и баща по избор, а не по кръв – продължават да вярват в него безусловно.
Историята на това семейство от Бузовград е символична за десетки подобни случаи в България – доказателство, че едно изоставено дете може да бъде спасено чрез постоянство, подкрепа и безгранична любов. Това е история не само за трудностите, а и за надеждата, че промяната е възможна.

