Смяната на куната с еврото е извадила значителни суми от сивата икономика на светло, като сега още по-голяма част от паричните потоци преминават през банките, но не всичко при приемането на общата валута от Хърватия през 2023 г. е преминало съвсем гладко. Така председателят на Управителния съвет на Загребската фондова борса Ивана Гажич обобщи опита на Хърватия от присъединяването на страната към еврозоната през 2023 г. на среща с български журналисти.
Пред българските медии застанаха редица представители и експерти от различни институции и организации, сред които още главният икономист на Хърватската търговска камара Горан Шараваня и председателят на неправителствената организация Хърватска асоциация за защита на потребителите (ХАЗП) Ана Кнежевич.
„Добавянето на новата валута е много добър начин да се намали сивата икономика. В Хърватия има много неща, които продължават да се плащат в брой. Хората бяха извадили много пари извън банковата системата. Когато датата за влизане в еврозоната дойде, трябваше да ги внесат в банките и да ги обменят в евро“, каза Гажич и допълни, че това е довело до „значително увеличение на депозитите през първата година на въвеждането на еврото“, като процесът е продължил и след това.
По думите ѝ мярката е „много добра“ за ограничаване на „сивите плащания“ и връщането на спестяванията в официалния финансов оборот.
Ръководителят на борсата описа и прекия ефект върху пазарите и финансирането.
Премахването на валутния риск с приемането на общата валута е „освободило ликвидност в банките“ и е довело до намаление на лихвите, като компаниите са получили по-евтин достъп до средства.
Влизането в еврозоната е донесло и улеснения за инвеститорите, които сега „се чувстват много по-комфортно да сравняват цените на акциите с такива в други страни“, посочи Гажич.
Тя допълни, че за самата борса най-съществената техническа промяна е било показването на историческите и текущи цени в две валути по време на преходния период, в какъвто сега се намира и България.
На въпрос на БТА дали след въвеждането на еврото е нараснала пазарната капитализация и какъв е приносът на новата валута за това, Гажич отговори: „Нашата пазарна капитализация се увеличи значително. Индексът расте трета поредна година – в последните 12 месеца с около 30 процента, така че можем да кажем, че пазарната капитализация почти се е удвоила за последните три години“. Тя уточни, че е трудно да се изолира „чистият“ ефект от еврото заради съвпадението на въвеждането на новата валута с инфлационна среда и добри макроикономически резултати, но подчерта положителното въздействие върху бизнеса, банките и доверието на инвеститорите.
Гажич допълни че в новогодишната нощ, когато Хърватия е влязла в еврозоната през 2023 г., част от банкоматите и картовите плащания са работили забавено за няколко часа, не всички банкомати са били заредени едновременно с единната валута, но „в рамките на няколко дни“ системите са били нормализирани и до седмица всички устройства са работели в евро.
Председателят на Управителния съвет на загребския фондов пазар разказа още, че макар цените да са били изписвани едновременно в куни и евро няколко месеца преди датата на влизането и още една година след нея, психологическата адаптация е отнела повече време. „Честно казано, на мен ми отне повече от две години да спра да преизчислявам“, каза тя, като отбеляза, че по-възрастните хора се затрудняват повече.
От потребителска гледна точка преходът не е преминал навсякъде гладко. „Само около 40 на сто от търговците предварително си купиха пакетите с евромонети“, посочи Ана Кнежевич от ХАЗП.
До малките населени места, където няма пощенски или банков клон, стартовите комплекти са стигали трудно и асоциацията е настояла за мобилни доставки, за да се достигне до отдалечените общности. „И до днес на някои места има табели, че банкноти от 200 евро не се приемат“, каза тя, описвайки отказите като следствие от липсата на касови наличности за връщане на ресто.
Кнежевич акцентира и върху информацията и инструментите, осигурени за ориентация на гражданите. По нейни думи макар двойното етикетиране на цените да е приключило на 31 декември 2023 г., мнозина „не са напълно свикнали“ и дори представители на институциите „още пресмятат в куни“.
Асоциацията е препоръчала физически конвертори (калкулатори) по словенски модел – в Словения такива са получавали всички, докато в Хърватия централната банка е поръчала около 60 000 броя при около 1,2 млн. пенсионери в страната, голяма част от които нямат смартфони.
„На 2 януари телефоните прегряха – най-честите сигнали бяха за цените на кафето и хляба“, каза Кнежевич. Кафето, което в края на декември струвало около 10 куни (приблизително 1,33 евро), масово се е продавало по 2-2,5 евро, а хляб от около 7 куни (0,93 евро) – за по 1,20-1,50 евро. Държавната инспекцията е започнала проверки и издаване на актове, но много от тях били обжалвани, а глобите „сами по себе си не връщат цените към нивата от 31 декември“.
Подробно за ефекта от присъединяването към еврозоната разказа и главният икономист на Хърватската търговска камара Горан Шараваня. Той очерта „двойно положителен ефект“ от влизането във валутния съюз и едновременното присъединяване към Шенген, особено в секторите на логистиката и складирането, където активността се е увеличила и част от хърватските дистрибутори вече поемат доставки в Словения, Южна Унгария и в цялата страна.
Шараваня посочи, че минималните задължителни резерви в банките са намалели от 9 на сто на 1 на сто, което е довело до излишна ликвидност и спад на цената на кредитирането, която „в определени моменти беше най-ниската в еврозоната както за бизнеса, така и за домакинствата“.
В отговор на въпрос относно последствията от високата ликвидност Шараваня обясни, че от 1 юли т.г. централната банка е въвела мерки за охлаждане на кредитирането при силно вътрешно търсене на фона на ръст на потребителските заеми с около 13 на сто на годишна база и близо 10 на сто на ипотечните.
Като видим знак за новата инвестиционна динамика Шараваня посочи официалното откриване на контейнерния терминал „Риека Гейтуей“ (Rijeka Gateway), който е увеличил повече от двойно капацитета на пристанище Риека. Първата фаза на проекта е била с инвестиции за 210 млн. евро, а втората – за 170 млн. евро.
„Вече почти няма кораби, които да чакат за достъп до порта“, каза той и допълни, че без Шенген и еврото подобен проект трудно би бил реализиран в този обем и темп.
Шараваня отбеляза също така, че още през лятото на 2022 г. пазарите са отчели очакването за членство в еврозоната, което е осигурило парична стабилност без нужда от извънредни интервенции на централната банка, за разлика от страни в региона с плаващи валути, където са били необходими резки повишения на лихвите и свиване на ликвидността.
Според него въвеждането на еврото е направило цените по-прозрачни, особено в туризма, а условията за финансиране за бизнеса и домакинствата „са по-добри от когато и да било преди“.
