Пловдивският полицай Венцеслав Караджов беше признат за виновен в зверската екзекуция на родителите си Цветан и Божурка.
През 2016 г. Пловдив осъмна с кървава вест. Разстреляни, с контролни изстрелиа в главата и шията, в дома си бяха открити телата на възрастните хора.
Преди седмица екипът на Пловдив представи на своите зрители интервю от затвора в Пазарджик. В него Караджов, който лежи там с доживотна присъда, даде единственото си интервю пред медиите.
Днес ви представяме интервю с адвоката му Зоя Тошкова, защото по делото няма преки доказателства, че Караджов е килъра, а присъдата според Тошкова и клиента й е само на косвени такива. Противоречията по процеса будят много въпроси, които остават без отговор.
адвокат Зоя Тошкова
Това е едно от най-тежките дела в моята дългогодишна кариера. Никога не съм си представяла, че някой може да бъде осъден без никакви доказателства.
Според правната теория едно лице може да бъде осъдено и само въз основа на косвени доказателства, но те първо трябва да са многобройни и от анализа им трябва да може да бъде направен един единствен извод-че това е извършителят на престъплението.
Косвените доказателства по делото на Винцеслав Караджов обаче не са от такова естество. Това заяви в интервю за адвокат Зоя Тошкова, която по време на целия процес, години наред, защитаваше бившия вече полицай.
Твърдя, че още от началото на разследването, до произнасянето на последната инстанция, аз съм в делото. Познавам всички факти, знам ги наизуст и мога да подчертая, че процесът не беше нито обективен, нито всестранен и моят клиент просто имах чувството, че е нарочен.
Още първата вечер в Криминален отдел, когато даваше обяснения, стана един скандал, защото му се обади тъща му-Мария Рекина. Това стана в 12 часа през нощта и му каза, че синът му е изчезнал и по този повод той излезе от стаята, стана голям скандал.
Оказа се, че детето, което тогава беше малолетно, е отведено от полицаи за разпит. Нито Венци, нито съпругата му знаеха, че детето е отведено, то е било заедно с баба си, но в един момент полицаите ги разделят, а момчето в онзи момент е на 15 години и никой няма право да го отвежда в полицията без придружител, разказа адвокат Тошкова.
Тя припомни, че заради спор за къща, собственост на Венцеслав Караджов, той и родителите му са имали силно отежнени отношения. Години преди трагедията Караджов с негови средства закупува едно дворно място и построява със свои средства въпросната къща, но при закупуването на парцела Венцеслав не носи документ за самоличност, носил е само полицейската си карта и за това като купувач е вписано името на баща му Цветан Караджов.
Имало е една декларация, подписана от бащата и нотариално заверена, в която той се задължава в един момент да прехвърли собствеността на сина си. След време Венцеслав поисква от баща си да му прехвърли имота, като къщата е било вече построена, но бащата отказва. В един момент грабва тази декларация, която е подписал, къса я и от там насетне вече започват скандалите и отношенията им стават ужасни.
Бащата Цветан е бил много сприхав по характер, имал е много борчове, злоупотребявал с алкохола, тероризирал жена си Божурка и за това Венцеслав е записвал и документирал всеки скандал в семейството. На всички тези разправии става свидетел синът на Венцеслав и внук на Цветан-малкият Алекс.
Полицаят съхранява записите в папка, която озаглавява „Гадове“. Заради това детето е имало проблеми и за да му запазят психиката, те се местят от къщата да живеят в апартамента на тъщата на полицая-Мария Рекина, която по това време е живяла и работила в Гърция.
Родителите не са искали по никакъв начин да уредят спорните имоти, въпреки предложенията на сина за какво ли не. Теса продали апартамента си, който бил наблизо и заживели в една от постройките в двора на сина им, която била предвидена за строителен инвентар. По това време Венцеслав и съпругата му Каля са били в Англия.
На 17 май 2016 г. съседка отива да търси в възрастните хора и попада на ужасяваща гледка. С по няколко куршума, като и с контролни изстрела в главите и шията в пристройката мъртви лежат Божурка и Цветан.
Един час след като медиите гръмнаха с тази новина, съпругата на полицая-Каля, ми се обади и помоли да отида в Трето районно в Пловдив, защото съпругът й бил там и задържан за нещо. Той там ме попита какво става, не знаеше. Отговорих му, че баща му и майка му са намерени убити, тогава още не знаехме как са убити.
Той се изненада и каза: Защо ли е станало всичко това? После присъствах на неговия първоначален разпит, той не отказваше да съдейства, разказваше всичко, каквото го питаха, отговаряше. Но в един момент му звънна тъща му и каза за детето. Тогава Венцеслав буквално изригна, излезе от стаята, стана голям скандал, дойде тогавашният директор на полицията в Пловдив и разпореди да го задържат за 24 часа. Така започна всичко.
Оказа се, че докато са разпитвали момчето, то е разказало, че е било свидетел как баща му стреля в гората и за да може да остане Венцеслав задържан, му скалъпиха първото дело с обвинение, че е предоставил огнестрелно оръжие на сина си, за да стреля в гората над село Дедево, където имали вила, спомня си още адвокат Зоя Тошкова.
Караджов е имал един служебен и два негови лични пистолета, регистрирани по законния ред. По делото е доказано, че родителите не са убити с нито един от трите пистолета.
Като притежател на „Макаров“ Караджов е имал 44 броя патрони, които са били разрешени от закона и това беше един от доводите на съда да приеме, че той е убиецът. Като имал от 1983 или 1984 година произведени патрони и те били в касата и една част от гилзите, намерени на местопроизшествието са също с тези години на производство решиха, че това е сигурен знак, че той е убиецът.
Оръжието, с което са убити Цветан и Божурка Караджови, не е намерено. В обвинителния акт пишеше, че неизвестно кога, неизвестно как и неизвестно от кого той се бил снабдил с оръжието, заяви защитата.
Според обвинението въпросната вечер на екзекуцията на двамата възрастни хора, снаха им Каля пали семейния пикап и с храна за немската овчарка, която гледат в двора си, отива от апартамента до къщата, за да нахрани животното.
Твърдеше се, че Венцеслав е бил скрит на пода на пикапа, за това камерите по улицата не са го уловили. Експертиза обаче показа, че теглото в пикапа онази вечер е било 50 кг., точно колкото е теглото на Каля.
Но…Същият ден семейството е ходило да налива минерална вода от близък град. Върнали са се около 17 часа. Решават Каля да отиде до двора да остави храната. По делото няма нито едно доказателство Караджов да е бил там. Във всички посоки са снети видеозаписи от камерите, на нито един видеозапис не се вижда Караджов. Не се доказа, че той е бил в товарния отсек на автомобила.
Та разследващите се втурнаха да събират доказателства за убийството само и единствено срещу Венцеслав Караджов. По никакви други версии не се работеше, макар да твърдяха обратното. Нито една друга версия не беше проверена, възмутена е адвокат Тошкова.
Въобще присъдата и съответните решения на съда почиват само на предположения. Не се знае кога е влизано в пристройката, нито точното време на убийството. На намерените кози крак, верига и катинар, с които се е заключвала задната врата на пристройката, е открито ДНК, което не е на Венцеслав Караджов, нито на бащата, нито на майка му.
Това е изолирано ДНК, доказано е с експертизи. Експертите обаче казаха, че това ДНК може да бъде проверено само ако им се даде сравнителен материал. Не бяха положени усилия да се изчисти този въпрос и това даде възможност на съдебните състави да правят свободни съчинения. Считам, че изцяло този процес беше пристрастен.
Правих възражение за това, че на 26 май тъщата Рекина е “признала“, че зет и е излязъл с дъщеря да храни кучето. В първоначалните си показания обаче, веднага след убийството, Мария Рекина е категорична, че същата вечер Венцеслав е бил в апартамента й и Каля сама е отишла до кучето.
В тези няколко дни след убийството Рекина, Каля и малкият Алекс почти денонощно бяха викани на разпити и обяснения. Майката и дъщерята, заедно с адвокат, отиват в Следствена служба в София.
Рекина там казва, че няма нищо повече какво да каже и отказва, по съвет на адвоката, да се яви на полиграф. Връчват й призовка в 21 часа да се яви на разпит в Пловдив. При влизането инспекторът буквално гони адвоката, не го допуска, и от 21 часа до сутринта до 4. 30 часа десетина човека провеждат жесток кръстосан разпит. Показвали са и снимките на мъртвите й сватове, крещели са, казвали са, че ще скроят номер на внука й и ще му оставят наркотик в джоба.
Имало е заплахи, закани и тя в 4. 30 часа е решила да „признае“, че Венцеслав е излязъл с дъщеря й, но не е видяла кога се е върнал. Но тя не е видяла и кога и дали той е излязъл, видяла е само когато двамата с Каля приготвят храната за кучето. Има и експлоатирани СРС-та около това време и се вижда, че цяла нощ жената не е била на себе си, заяви адвокат Тошкова.
Най-фрапиращото по този случай е това, че съдът не извърши една задълбочена преценка на доказателствата. Много често си служеше буквално с откровени съчинения, да не кажа лъжи, за които нямаше доказателствена основа.
Смисълът на правосъдието е това-един човек, ако е виновен да бъде осъден. Но да бъде осъден въз основа на доказателства, а не на някакви вътрешни усещания на съдията, защото няма кой друг да извърши убийството. Това аз не мога да го приема. Венцеслав Караджов може да виновен, но моля, дайте ми доказателства за това. А доказателства, че той е убиецът, до този момент, няма.
Имаше много версии за това убийство, много предположения, но те не се провериха. Оперативни работници са ми споделяли, че ако не е бил пришпорван случая, ако не са били натискани от началниците си, може би това престъпление щеше да се разкрие по нормалния начин.
Но тъй като име е оказван натиск да бързат, да събират доказателства само срещу Венцеслав, в крайна сметка остана въпросът отворен дали той е убиецът, казва още защитата.
Когато Зоя Тошкова звъни на клиента си, пуснат от ареста, и му казва, че доживотната му присъда е окончателно постановена, той се барикадира в дома си и прави опит да се самоубие. Въжето, на което се опитва да се обеси, обаче се къса и това за него е знак, че трябва да остане жив.
Адвокат Тошкова цяла вечер говори в Караджов, който накрая склонява да се предаде на обградилите къщата полицаи. И пред нас на интервюто в затвора в Пазарджик Караджов каза, че скъсаното въже е било знак, че трябва да живее и да се бори за доказване на истината.
Аз съм омерзена от работата на по-голямата час от съставите на съда, защото прокуратурата и ние, защитниците, сме страни по делото, но ако в България съдът си е на мястото и действително се правораздава така, както следва законът, смятам, че няма да има толкова лош имидж съдебната ни система. От съда зависи всичко, а съдът този път не положи никакви усилия, заяви още адвокат Зоя Тошкова.
Кристина ИВАНОВА,
Оператор: Любомир БАКЪРДЖИЕВ,
