Преди повече от хилядолетие, по времето на цар Симеон Велики, България е сред най-могъщите държави в Европа. Този период, известен като Златния век на българската култура, съвпада с най-голямото териториално разширение на страната. Тогава столицата Велики Преслав е изградена с амбицията да съперничи по разкош и величие на самия Константинопол.
Разположен на около 40 километра от първата българска столица Плиска, Велики Преслав първоначално е бил укрепен военен лагер. След покръстването на България през IX век тук започва изграждането на църкви и манастири. Именно в Преслав се завръща третият син на княз Борис I – Симеон, след като завършва образованието си в прочутата Магнаурска школа в Константинопол.
Там той получава едно от най-престижните за времето си образования, а в Преслав започва да превежда свещените писания от гръцки език.
През 889 година на престола се възкачва първородният син на Борис – Владимир Расате, който се опитва да върне езическите вярвания. Това принуждава Борис I да се откаже от монашеския си живот, да свали Владимир от власт и да свика Преславския народен събор през 893 година. На него се взема съдбоносното решение столицата да бъде преместена от Плиска във Велики Преслав, а Симеон да заеме престола. Така започва блестящата епоха на Златния век.
Израснал в Константинопол, новият владетел си поставя за цел да превърне Преслав във величествен град, достоен да се сравнява с византийската столица. „Чужденците трябваше да бъдат поразени още от първите си крачки в града“, разказва директорът на Археологическия музей във Велики Преслав, д-р Александър Горчев пред Nova News.
Това усещане започвало още от Южната порта – внушително съоръжение с височина около 15 метра. Огромна желязна врата се спускала, за да спре нашествениците, а зад нея имало още две дървени порти, укрепени с дебели греди. В прохода били направени отвори, през които защитниците изливали горящ катран върху враговете. „Неслучайно е направено всичко това“, подчертава д-р Горчев – символ на силата и недостъпността на столицата.
Преслав впечатлявал и с модерни удобства. Градът имал подземни глинени водопроводи – рядък лукс за онова време. До царската резиденция се намирала т.нар. „малка баня“, която по думите на археолога напомняла на средновековно джакузи. При управлението на цар Петър, неговата съпруга Мария-Ирина – внучка на византийския император Роман Лакапин – използвала друга, по-голяма баня, до която се отправяла с процесия от придворни дами, носещи благовонни масла.
В центъра на вътрешния град се намирала владетелската канцелария, където се водели дипломатически преговори и се съхранявала официалната кореспонденция. Именно тук византийският пратеник Лъв Хиросфакт бил приет от Симеон Велики – преди владетелят да го затвори за цяла година в крепостта Мундрага.
В тронната палата чуждестранните пратеници били заслепени от величието. Огромни колони поддържали конструкцията, а в дъното се извисявал тронът на владетеля. „Всеки, който влизал, неволно е трябвало да сведе глава пред царя“, разказва д-р Горчев – детайл, който подчертавал божественото величие на българския монарх.
Днес, повече от хилядолетие по-късно, от някогашния блясък на Преслав са останали само руини. През вековете местните жители използвали камъните от древния град за строителство на домовете си – традиция, запазена чак до средата на XX век. Въпреки това останките от тронната палата, църквите, баните и крепостните стени продължават да разказват историята за един от най-славните периоди в българската държавност – времето, когато Велики Преслав сияел редом с Константинопол.
