Скрита група във фейсбук вече събира 96 хил. членове
Психоаналитици: Трябва да сте максимално сигурни в решението да имате дете, не го вземайте под натиск от партньора или родители
“Майчинството отне моето здраве, време, пари, сила и тяло. Цената е твърде висока и завинаги”, казва пред Би Би Си 40-годишната Кармен. Макар да е учителка, тя е част от скрита общност от жени, които съжаляват, че са станали майки.
Те се свързват и общуват тайно през социалните мрежи, тъй като се притесняват, че ще бъдат укорявани за начина, по който се чувстват, а и повечето крият от семействата си. Някои от тях все пак се съгласяват да говорят пред британската медия, защото виждат, че тяхната общност става все по-голяма. Фейсбук групата им вече има над 96 000 членове от цял свят, търсещи подкрепа за трудностите, които изпитват.
Кармен е сред тях.
Тя обича 10-годишния си син, но ако можеше да върне времето назад, никога не би станала майка
“Тео няма нищо общо с това. Той е фантастично, очарователно момче и го обичам безкрайно. Без съмнение бих дала живота си за него. Той е мил, спокоен и блестящ ученик”, разказва англичанката.
Тя произхожда от бедна и нефункционална среда, където насилието е било често и не се е чувствала обичана. Затова, когато решава да има собствено дете, си обещава то да расте в щастлива обстановка. И първоначално е наистина така. Докато е по майчинство, се наслаждава на дните, прекарани в грижи за бебето. Нещата обаче се променят, когато синът ѝ започна да изостава в развитието си.
“Чувствах се толкова виновна и се притеснявах, че животът му ще се превърне в борба”, спомня си майката.
И макар Тео да не е диагностициран със състоянията, от които тя се е страхувала, стресът и постоянната тревога са допринесли Кармен да развие автоимунно заболяване.
Когато разбира за диагнозата си, се чувства още по-зле,
защото жертвата е завинаги. Налага се да посещава психотерапевт няколко години, за да спре да се възприема като чудовище, да приеме отношението си на майчинството, да престане да се стреми към съвършенство и да се грижи повече за себе си.
“Най-накрая мога да кажа: “Съжалявам, уморена съм и ще си легна рано. Яжте каквото искате за вечеря”, споделя Кармен.
Тя е научила, че когато прави това, светът не се срива. А също и как емоционално да се свързва със сина си, говорейки си за случилото се през деня, докато стоят заедно за няколко минути, сгушени под завивките точно преди сън. Тогава Тео е човекът, когото най-много обичам на света, споделя майката.
Психотерапевтът Анна Матур обаче предупреждава, че майчиното съжаление невинаги е обратимо. При някои жени проявленията му се променят и смекчават в резултат на подкрепа, почивка и промяна в обстоятелства, но при други остават и затова е важно да се говори честно и без срам за тях. Това, което се появява, не е липса на любов, а чувство за изолация, изтощение или загубена идентичност, обяснява английската психотерапевтка.
Същите наблюдения има и израелският социолог Орна Донат, която е правила проучвания по проблема. Тя е интервюирала 23 жени, за да установи дали майчиното съжаление има връзка с нелюбящото и пренебрежително родителство. Открила е, че не съществува такава. Жените обичат и се грижат за своите деца,
но се чувстват измамени от идеализираната версия на майчинството,
която обществото им е продало.
“Обичам ги, но съжалявам, че станах майка. Не бих искала да не са тук, просто не желая да съм майка”, казва една от участничките в проучването, която отглежда двама тийнейджъри.
Полско изследване също е установило, че между 5 и 14 процента от родителите биха избрали да бъдат без деца, ако имат възможност да върнат времето назад.
Фейсбук групата “Съжалявам, че имам деца” е създадена от 44-годишната Джанина, лаборант в САЩ.
“Целта не беше да се засрамват родители или да се насърчава определен начин на живот, а по-скоро да се документира културен феномен, който често не намира място в масовите разговори”, казва тя.
Според нея общността е голяма и активна, защото много хора тихо се борят с чувства, за които им е казано, че не би трябвало да имат.
Съществува обаче и друга причина. Заради мобилния начин на живот и по-дългата професионална активност повечето от днешните майки не могат да разчитат на помощ и съвети от баби и дядовци, нещо което естествено се е случвало, когато самите те са били отглеждани като малки. По тази причина те не само са по-натоварени в грижите по отглеждането на деца, но имат усещането, че носят цялата отговорност за тях. Като се прибавят и обществените очаквания към съвременните жени да имат и успешна кариера, нещата за много от тях започват да изглеждат непосилни.
Новите поколения подхождат към въпроса за създаване на поколение по-различно от предходните, смята ирландският психотерапевт Маргарет О’Конър. Тя се е специализирала в подпомагане на хора, които изпитват трудност да решат дали да станат родители.
“Сега има много по-голямо осъзнаване, че това е избор, а не нещо автоматично, което трябва да се направи”, казва О’Конър.
При нея идват за помощ най-често хора между 20 и 30 години, които искат да имат деца, но са притеснени от предизвикателствата по отглеждането и възпитанието им.
“Трудно е да се посочат червените флагове, които биха могли да сигнализират, че една жена ще съжалява за решението си да стане майка, защото опитът на всеки е уникален. Трябва да сте максимално сигурни в това голямо решение и да го правите по лично убеждение, а не под външен натиск от партньор или родители”, обяснява ирландската психотерапевтка.
Тя предупреждава и да не се приема твърде лесно идеята как роднините ще помагат, тъй като отговорността за едно бебе е преди всичко на майката. И не става въпрос само за денонощни, изтощителни грижи за новороденото, а и за невидим натиск да се справяш на ниво. Понякога, дори и да не получаваш упрек, може да усещаш такъв, защото други майки споделят щастливи снимки със своите деца в социалните мрежи или пък възторжено пишат какво те са направили, докато ти не изпитваш такава радост.
“Майчинството е пълно със сладки моменти, но те не компенсират свободата, която можех да имам вместо това.
Нося маската си около моята дъщеря,
но когато тя си легне и съпругът ми и аз имаме този кратък прозорец от качествено време заедно, аз я свалям и предпочитам да съм сама”, споделя австралийска майка пред Би Би Си.
Тя признава, че е изгубила мотивация за каквото и да било, освен да опитва да държи семейството си цяло. Което никак не е лесно, тъй като раждането на дете често означава и финансови ограничения, загърбване на цели, амбиции, спиране на пътувания и рискови инвестиции.
Друга жена споделя, че намира за унизително, когато хората предполагат, че нещастието на майката е следродилна депресия.
“За тях е по-удобно да го етикетират така, но всъщност не е истина. Децата ми вече са възрастни, а аз все още скърбя за живота, който никога не съм имала”, обяснява тя.
Екстремният натиск и жертвоготовност, които майчинството може да изисква, бяха подставени под светлината на прожекторите през последните месеци и заради филм, който бе сред претендентите за Оскар. Лентата “Ако имах крака, щях да те ритна” разказва за жена, която се разпада от стрес, докато се опитва да се грижи за хронично болната си дъщеря.
