От началото на годината, след като България прие еврото за своя национална валута, усещането за покачване на цените сред българина е по-силно от показателите в официалната статистика. По предварителни данни на Националния статистически институт годишната инфлация през януари е около 3,5%, а месечната – около 0,6%.
Най-осезаемо цените са се покачили в сектора на услугите, ресторантьорството, застраховките и част от хранителните продукти. Въпреки умерената инфлация „на хартия“, обществените нагласи са различни. Много домакинства съобщават, че разходите им за ежедневни покупки са се увеличили осезаемо от началото на годината.
Макар официалната инфлация да остава умерена, мнозина българи усещат реално поскъпване в ежедневните разходи. Това се дължи най-вече на увеличения при храните и услугите, психологически ефекти и натрупан ценови натиск от последните години.
Междувременно България продължава да няма официално приет бюджет за 2026 година. Синдикатите са недоволни от това, защото липсата на приет държавен бюджет пряко засяга доходите, социалната политика и икономическата стабилност.
Основни причини за недоволството е замразяването на доходите. Без бюджет не могат да се заложат увеличения на заплати в публичния сектор. Отлага се ръстът на минималната работна заплата и възнагражденията в администрацията, образованието и здравеопазването.
Има неяснота относно ръста на пенсиите, социалните помощи, обезщетенията и подкрепите за уязвими групи.
Няма как да дадем толеранс на служебното правителство, защото са натрупани страшно много брадясали проблеми и заливат служебните министри от първия ден. Тази позиция изрази в ефира на БНР председателят на КНСБ Пламен Димитров.
В почти всички ведомства, в това число второстепенни разпоредители – агенции и структури, местната власт, различни формати, заплатите са увеличени с номинално заложените в бюджета 5%. Законът е в сила от 1 януари и петте процента няма как да бъдат изкривени. Това ще продължи и чрез удължителния закон за удължения бюджет, а не само три месеца, обясни той.
Ако удължителният закон се удължи само с още три месеца, а не до приемането на редовния бюджет, на 1 юли, дори да има правителство, ако няма приет бюджет, държавата е в shut down, заяви Димитров.
Удължаването е технически възможно до края на годината, но политически е невъзможно, „защото и към настоящия момент има маса проблеми“, коментира синдикалистът в предаването „12+3“.
Ако продължаваме след юни с такъв закон, гарантирам, че държавата ще гръмне
Миналата година „вторият бюджет“ за 2026 г., одобрен след протестите с тежки компромиси с бизнеса, беше сложен в кошчето. Юни или юли, когато се направи редовният бюджет, той ще бъде близък до него, прогнозира той.
59 евро е малката потребителска кошница у нас, 53 евро – в Хърватска, в Румъния е 48 евро, а в Нидерландия – 68 евро, посочи Пламен Димитров и настоя – „има картелни образувания, които КЗК най-накрая трябва да освети“.
По думите му, „услугите станаха космически – фризьорските услуги, паркингите станаха х 2…“
„Регулаторите не направиха нищо реално да покажат, че има държава. Държавата не може да покаже, че има държава, а хората това очакват.“
В сферата на услугите процесът е изпуснат – там е най-големият провал, в сферата на хранителните стоки донякъде има някакъв контрол, изтъкна синдикалистът.
Еврото е поводът някой да започне да спекулира. Спекулата стана факт и няма кой да я върне обратно
Кумулативният ръст на реалната работна заплата за страната е 22,5% за 5 години – толкова реално са нараснали доходите, цитира данни Димитров и напомни, че преди 5 години МРЗ е била 610 лева, а сега е 620 евро.
Председателят на КНСБ добави, че общественият сектор изостава драматично с 5% назад спрямо частния – с 18,5% ръст спрямо 23,5%, а се твърди обратното.
„И да се обяснява как трябва да забавим ръста на заплатите в обществения сектор, защото много пари се харчели и не можем да вържем бюджета, дефицита, това е невярно.“
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.

