Културата на GenZ е глобален феномен, безкрайно фрагментиран и изпълнен с хаос, шум и доза еклектика. И въпреки цялото това разнообразие и своеобразна бъркотия, тази култура някак успява да бъде красива. От TikTok edits с glitch ефекти и прекалена сатурация на кадрите, през messy колажи и hyperpop видеа, та чак до стаи, декорирани с винилови плочи, осветени от цветни LED светлини и кураторски завършени със скромен (или пък не) кът с плюшени играчки. Да, естетиката на поколение Z не просто избягва хаоса, а го превръща в свой визуален език.
Но защо? Как така тази вихрушка от стилове и тенденции стана предпочитана естетика от представителите на тази генерация?
Исторически контекст: когато минимализмът умори очите
Всяко поколение има визуален код и ако този на GenZ е шумен и експресивен, то този на поколението преди него – милениалите, е точно противоположен.
Естетическият идеал на родените между 1981 и 1996 години е построен около минимализма. Чисти линии, пастелни цветове, скандинавски интериор, перфектно филтрирани кадри, идеално „плейтнати“ ястия и безупречни brunch моменти. Красотата там е в реда, контрола и хармонията.
Представителите GenZ (1997-2012) растат в друга реалност – пренасищане, свръхинформация, непрестанен мултитаскинг, цветове и звуци, идващи от зашеметяващи зрението екрани. Логично – естетиката им се превръща в:
● Максимализъм
● Еклектика
● Визуално съчетание на различни естетски модели, епохи и стилове
● Превръщане на шума и несъвършенствата в ефект
● Култ към културата на 80-те, 90-те и ранните 2000 (Y2K)
● Second-hand мода/thrift shops
Хаосът при GenZ-итата не е разпад, а отражение на реалността, в която са израснали, огледало на света, който ги заобикаля.
Психологията на хаоса: Автентичността визуален жест ли е?
Не е лъжа, че GenZ представителите са едновременно болезнено чувствителни и
непрестанно борещи се за изразяване на своята автентичност. Те не вярват в
„перфектното’’, не се и стремят към него. Тяхното съвършенство се крие в уникалността им, в тяхната неподправеност, превръщаща дефекта в ефект. След поколение, живеещо в една визуално стерилна реалност, стремяща се да представи всичко възможно най-изчистено и идеализирано, идва генерация, която казва: ,,Не искам да съм перфектен.
Искам да бъда себе си, да бъда истински!”.
Тази откровнност често е:
● Шумна;
● Прекалена, преескпонирана;
● Объркваща;
● Нехомогенна.
Chaotic aesthetic се явява като психологически жест, като бунт срещу изгладеното,
стерилното и неестествено красивото.
Социология: поколение, израснало в криза
Зад GenZ естетиката стоят множество социални фактори. На практика това поколение е първото, което:
● расте едновременно с икономически, екологични, социални и политически кризи;
● изживява пандемия в тийнейджърските си години;
● живее онлайн почти 24/7.
Така се ражда визуалната естетика на фрагментацията – всичко изглежда като колаж, защото и реалността се усеща като колаж. Хаосът се превръща в естествено състояние, към което GenZ-итата са се приспособили и което ги съпътства на всяка крачка.
Що се отнася до дигиталното пространство – то е сред основните действителности, в които поколението живее. Онлайн действителността ги подтиква да обитават различни мултимедийни светове – Tik Tok, Instagram, YouTube, Discord, Netflix, Facebook, Snapchat, BeReal, разнообразни подкасти и приложения за ,,чат’’. Това мултиекранно възприятие, разпределено в различни платформи и приложения, създава „разслоена“ естетика – на много нива, много стилове, много звуци, трендове, личности.
Присъствието на едно Gen Z в дигиталния свят е почти задължително за водене на ,,нормален’’ живот. Онлайн вселената го е погълнала отдавна и постепенно е започнала да се отразява на възгледите за красиво, за естетически издържано.
Мода: хаосът като идентичност
Модата при GenZ-итата също е повлияна от желанието им за свобода, себеизразяване и автентичност. Популярна става Second-Hand модата (или т.нар. Thrift shops), която изразява желанието за индивидуалност, поглед над устойчивостта и носталгията по ,,ретрото’’. Забелязва се, че поколението има афинитет към периоди, които не е изживяло – Gen Z вкарва естетиката на 80-те и 90-те във визуалните и модните си предпочитания, като ги реконструира по свой начин.
Въпреки популярните ,,втора ръка’’ аутфити, факт е, че fast fashion-ът все повече се разраства, особено с навлизането на онлайн бутиците за дрехи, дигиталните платформи на Zara, Shein, Bershka и т.н. Ключово е да отбележим, че брандовете на бързата мода напоследък все повече се концентрират върху по-ретро дизайни, напомнящи гореспоменатите епохи. Дали ще облече нещо ,,втора ръка’’ или ще го закупи от известна марка, стремежът на 20-годишните често е именно към винтидж визиите.
Диалог между минало и настояще: когато операта среща хип-хопа
Сравняваме две видеа: първото е модерна интерпретация на класическа опера от XVI век (Les Indes Galantes – Danse du Grand Calumet de la Paix), в която бароковата музика е пречупена през призмата на хип-хоп визиите, танците и културата; второто е музикален клип на Kelly Boesch, изцяло генериран от изкуствен интелект – мелодия, текст, визуални образи и персонажи.
Първоначалният шок от първото видео бързо отстъпва пред разбирането, че хаосът е смислово действие, част от посланието. Чрез него се дава глас на маргинализирани групи, трансформира се елитарното в обществено, сблъскват се високата и ниската култура, а класиката става актуална чрез визуален бунт и последващо обединение. Това „несъвпадение“, което на пръв поглед изглежда като грешка, всъщност е естетика, характерна за GenZ.
При AI-клипа границата между човешкото и машинното творчество е размита, а визуалният език отново е хаотичен. Въпреки че е генериран от алгоритъм, видеото е замислено от човек, който задава насоките и идеята. Поколение Z цени автентичността и намира прекалено гладките AI образи за досадни, но не отрича креативния елемент, дори когато крайният резултат е дело на машина.
Общият извод е, че красивото не се определя само от визуална хармония. То може да е хаотично, грубо или напълно дигитално, но ако носи емоция и смисъл, изпълнява своята функция. Gen Z използва този подход, за да преоткрие диалога между минало и настояще и да създаде визуален език, който отразява времето.
Chaos aesthetic – бунт, терапия или идентичност?
Всичко едновременно. Chaos aesthetic е:
● Бунт срещу стерилната перфектност на предните генерации;
● Визуална терапия за поколение, което живее в постоянни промени и кризи;
● Носталгия, но пречупена през съвременна призма;
● Разказ за автентичност, в която уязвимостта е капитал;
● Групова идентичност, създадена чрез споделен визуален език;
● Естетически отговор на фрагментирания свят.
GenZ превръща хаоса в естетика, защото хаосът е истината на тяхното време.
Авторката работи за
New Blog 4U – медия на Нов български университет. Препубликуваме текста с тяхно съгласие.
